Зала № 1 на Родопския драматичен театър – Смолян ще носи името на проф. Юлия Огнянова. Това реши с пълно единодушие Общинския съвет в Смолян на днешното си заседание, предаде репортер на Агенция "Фокус“.

Актрисата от театъра в Смолян, Емилия Ованесян заяви пред общинските съветници, че на 22 февруари т. г. се навършват 100 години от рождението на проф. Огнянова. "Тя е една грандиозна личност от национален мащаб, не само в творчески план и театрални среди. Тя е изключителен общественик с национални и международни проявления. 15 години работи в РДТ с осем постановки, които почти всички са награждавани. "Забравените от небето“, посветена на столетници родопчани, за направата на която сме обиколили целия регион в търсене на столетници, получи "Аскеер“ за най-добър спектакъл в България. Калин Стоев кацва, че такъв спектакъл се ражда веднъж на 100 години. В годините, в които тя е работили, театърът в Смолян достигна най-върховните си достижения. Надявам се качеството да го поддържаме и след като нея вече я няма. По случай 100-годишнината се организират много инициативи в цяла България и най-вече в София, Пловдив, Бургас и Смолян, където е работила най-много. Смолянският театър ще посвети представлението на 22 февруари в чест на нейната 100-годишнина“, каза още Ованесян.

Тя цитира и думи на Юлия Огнянова: "… Родопите – този древен планински масив от красота и човешки тайнства, бръкна в душата ми и я обсеби без остатък. Зашеметена от всяка нова среща, аз си пожелах чудото да ми се случва отново и отново. Родопският драматичен театър през последните 15 години стана мой втори дом, моя театрална съдба. Студентите ми също можеха да вкусят от духовната щедрост на този благословен край. "Забравените от небето“ – спектъкълът на театъра по преселстната документална книга на Екатерина Томова, превърна таътралната сцена в храм на съвременните праведници – родители, внуци, правнуци. Покъртителните изповеди на столетници, родопчани сложиха край на моята режисьорска професия. След тях театралната драматургия изгуби притегателната си сила. Иска ми се да вярвам в светлото бъдеще на Родопския драматичен театър. Пожелавам му успешно дълголетие“, казва още Юлия Огнянова.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер“ /1999/ и "Икар“ /2009/ за цялостно творчество.

Завършва "Театрознание“ в ГИТИС[1] – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание“ във ВИТИЗ "Кр. Сарафов“. Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка“, с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група“ през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт“ (1960 – 1964). През 1964 г. започва работа в Централния куклен театър, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. Между 1972 и 1975 г. работи в Театър 199, през 1975 – 1978 г. е режисьор в Драматичен театър - Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда“. В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и другаде, преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и други, с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър през последните 20 години на ХХ век.

В Родопски драматичен театър, Юлия Огнянова е режисирала спектаклите: "Правосъдия в Мирамар“, "Забравените от небето“, "Щуро племе“, "Дългия път на деня към нощта“, "Театрален дует“, "Последният ординарец“, "Пожари“.

Нели ГЕРГЬОВСКА