Седемте рилски езера са една от най-емблематичните и впечатляващи природни забележителности в България. Те се намират в сърцето на Рила – най-високата планина на Балканския полуостров, и целогодишно привличат хиляди посетители. Седемте рилски езера обаче невинаги са се казвали така. Справка на ФОКУС показва, че днешните имена са толкова познати, че трудно си представяме Рила без тях, но преди около 100 години едно от най-популярните места в страната е изглеждало различно дори на картата.

В края на XIX век чешкият географ Йован Цвийич описва групата и използва името "Еди гьол“ – Седемте езера. По-късно, през 1920 г., географът Жеко Радев записва стари названия на отделните езера, като Сълзата е била Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака – Чифте гьол, а Трилистника – Орта гьол, или Средния гьол, докато за Рибното и Долното отделни имена не са посочени в това описание.

Тогавашните названия днес звучат почти забравено, а днешните са много по-живописни – Окото е наречено така заради формата му, Бъбрека – заради очертанията, Близнака – заради двойната му форма, Трилистника – заради силуета му, Рибното – заради рибата, а Долното – заради мястото му в каскадата.

И точно тук е интересното: имената на езерата не са вечни, тъй като те са част от историята на мястото. Самото езеро остава същото, но се променя начинът, по който човекът го нарича. Преди век туристът е можел да стои пред Чанак гьол, а днес стоим пред Окото, гледайки една и съща вода, но с различно име.