10:32 / 08.05.2026
318
Духовното пространство на "Синята зала“ в читалище "Братство 1869“ стана домакин на премиерата на първия том от сборника "Западни български покрайнини – история и перспективи“, предаде репортер на ФОКУС. Изданието, което събира между кориците си 24 задълбочени научни изследвания, бе представено пред обществеността от доц. д-р Ангел Джонев.
Трудът е посветен на сложната историческа съдба, съвременното състояние и хоризонтите за развитие на този изключително важен за националната ни памет регион.
"Ние, кюстендилци, сме орисани от историята с два свещени ангажимента. Още след Освобождението градът ни е наречен "Вратата към Македония“, а след Ньойския договор – "Вратата към Западните покрайнини“, сподели доц. Джонев. Той подчерта, че мисията на Кюстендил остава ключова за поддържането на живата връзка с нашите сънародници, останали отвъд границата. По думите му този регион е една от най-дълбоките рани в българската история – последният национален въпрос, останал за решаване след Втората национална катастрофа.
Сборникът е естествено продължение на научната конференция, проведена в Българската академия на науките през 2024 г. В него си дават среща изтъкнати учени, общественици и дипломати, чийто професионален път е тясно преплетен с каузата на българите, живеещи днес в границите на Република Сърбия.
Изданието предлага панорамен поглед върху десет века история – от Средновековието до съвременната епоха. Читателите могат да открият детайлни историко-демографски и картографски проучвания, като специален акцент е поставен върху болезнените последици от Ньойския договор и културно-икономическия натиск върху българската общност през годините.
В рамките на срещата председателят на КИЦ "Босилеград“ Иван Николов сподели тревожни факти за демографското обезлюдяване на района и миграцията на младите хора към България, описвайки прогнозите за бъдещето като изключително сериозно предизвикателство.
Премиерата завърши с новината за възродения Научен институт "Западни покрайнини“. Съществувал в годините на Царство България и закрит след 1944 г., днес институтът отново обединява хора от българската интелигенция в общата мисия - да изследват и съхраняват истината за българите, откъснати от Родината.
