На 3 юни 2025 г. в Софийския университет бе открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей“ – инициатива на Факултета по славянски филологии. Тя поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища.

Изложбата е разположена в Централното фоайе на Ректората. В нея участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото …“.

Изложбата бе открита от декана на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, която благодари на всички присъстващи и подчерта, че това е изложба, която продължава кампанията на Факултета по славянски филологии "Литературата не е музей“. Тя припомни, че преди близо месец бе проведена дискусия, на която бе обсъдено какво трябва да се промени в образованието и най-вече в преподаването на литература в училище.

Проф. Личева изказа благодарност към всички писатели, които подкрепиха кампанията и се включиха в изложбата. Тя обърна внимание защо е толкова важна тази кампания и подчерта, че ние се нуждаем от радикална промяна на обучението по литература, защото губим децата като читатели, особено в пети-седми клас. "Те в момента четат текстове, които със сигурност няма шанс не просто да ги мотивират да четат, няма как по никакъв начин да разпознаят себе си“, каза проф. Личева и подчерта, че за да заобичаш литературата, тя трябва да те докосне по някакъв начин, и ти трябва да видиш в нея себе си, собствените си проблеми на своето време.

"Затова е изключително важно в учебниците по литература да влязат съвременни текстове, да влязат текстове, които да помогнат на децата да отговорят на това какво са, как могат да изградят себе си, как могат да общуват с другите и в крайна сметка – какви са проблемите на света, в който живеят и съответно какви рецепти биха могли да получат за справяне“, каза деканът на Факултета по славянски филологии и посочи още нещо важно, което изисква тази радикална промяна – навлизането на новите технологии и изкуствения интелект. В тази ситуация да се опитваме да преподаваме с готови анализи, със заучени клишета, е меко казано е несериозно и няма как по никакъв начин да помогне да направим децата читатели.

Проф. Личева припомни, че сега се води дебат за добродетелите, за това да има или да няма обучение по религия, и подчерта, че ако имаме адекватно обучение по литература, тогава ще можем да кажем, че има начин, по който да се култивират и добродетели, и ценности, и емоционална емпатия, и критично мислене, което е толкова важно за съвременната епоха, за това децата наистина да могат да се справят в света, в който живеят.

Проф. Личева обърна внимание и на състава на групата, която ще работи по концепцията на новата програма по литература. "Не се и съмнявам, че всички те ще направят една добра и една наистина полезна програма. Друг е въпросът дали ще има политическа воля да бъде въведена тя в училище“, каза още тя.

На събитието присъстваха и писателите, участващи в изложбата - Георги Господинов, Теодора Димова, Надежда Радулова, Аксиния Михайлова и Мирела Иванова. Те отправиха поздрав от сцената и всеки изказа своето виждане защо литературата не е музей.

Милена Асенова, която е поетеса и в момента завършва Класическата гимназия, заяви, че темата е невероятна. "Беше наистина крайно време някой да говори за това, да се създаде този дебат и да се работи в посока на решаване на този проблем, който съществува в преподаването по литература“, каза тя и заяви, че съвременната българска литература не присъства в програмата и подчерта, че според нея това е изключително голям проблем. "Ние се опитваме да създаваме поколения, които да мислят за бъдещето, да изграждат бъдещето, но без те да се взират в настоящето, и без те да имат представа от реалните проблеми, които се случват сега, нещо, което изучавайки съвременната литература, може да помогне“, каза още Милена. Тя обърна внимание, че и чуждестранната литература почти не се изучава. "Световната литература не свършва с "Дядо Горио“ на Балзак, световната литература не свършва с "Мадам Бовари“, която ако не се лъжа, може би вече не присъства в програмата“, не свършва с "Евгений Онегин“ на Пушкин. Даже напротив, има толкова много произведения“, каза тя и допълни, че липсват произведения на автори като Хемингуей, като Ремарк.

Милена Асенова допълни, че генерално има един проблем - нещо много остаряло, закостеняло, което пречи на ученика да погледне върху литературата по нов начин. "Ако трябва да бъдем честни – ако има един предмет, който възпитава в морал и ценности в децата, то това е литературата, предмет, който се изучава от първи клас“, каза още Милена и изрази надеждата си да има промяна в преподаването на литература, защото това е важно и трябва да бъде говорено.

Ас. Франческа Земярска от Факултета по славянски филологии обърна внимание на двуметровата книга, разположена пред Централната библиотека в Ректората и заяви, че свои предложения са представили студенти, преподаватели и ученици. Тя обобщи най-честите предложения за изучавани произведения.

По думите й най-желаният автор е Блага Димитрова, следвана от Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова. Сред имената на българските класици най-често четем тези Иван Вазов и Йордан Йовков. Има голяма тенденция, която насочва вниманието към антиутопиите на 20-ти век - като в тази линия най-честите имена са Джордж Оруел и Маргарет Атууд, но също така Карел Чапек. Сред отговорилите, които са под 18 годишна възраст, най-ясно се очертава желание за жанрова литература, например поредицата на Дж. К. Роулинг "Хари Потър", както и книги от "Светът на диска" на Тери Пратчет. Често срещани са и Оскар Уайл с "Портретът на Дориан Грей", "Франкенщайн, или новият Прометей" на Мери Шели" и "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков, както и един скоро преведен на български роман "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут.

Личи желанието за литературата, която осмисля настоящия свят. Франческа Земярска посочи, че не бива да се страхуваме от това в програмата да има книги, които не принадлежат към висок канон, а към жанровата литература и да не се страхуваме да променим по-цялостно програмата, а не просто да влезе един или друг текст.

В рамките на откриването на изложбата доц. Огнян Ковачев връчи наградите на учениците, отличени в конкурса, който Факултетът по славянски филологии направи заедно с издателство "Колибри“ - "Литература на лента“.

Събитието продължи в дворното пространство пред Централната университетска библиотека, където официално бе открита арт инсталация – двуметрова отворена книга, която всеки посетител може да допише чрез QR код със своя идея за бъдещето на образованието по литература. Присъстващите ученици столични училища попълниха книгата със своите любими заглавия.

"През месец юни стартират работните групи по темата в Министерството на образованието и това е повод за обобщение на нагласите и предстоящата работа, както и мястото на академичната област в нея.“ Коментира по темата проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии.

Според проучване, инициирано от Факултета по славянски филологии, над 45% от анкетираните са категорични, че литературното съдържание се нуждае от обновяване.