Покрай словесните взаимодействия между кметът Благомир Коцев и областният управител проф. Андрияна Андреева, отнасящи се до евентуална продажба на имоти - държавна собственост, излезе един любопитен факт за Варна, а именно, че има паметник, който в документите на държавата има друго име. Това е все едно подобно на случая - по лична карта лице да се казва Иван, примерно, а по отчет в държавните регистри да е Стоян.

Такъв е случая с Парк-паметникът на българо-съветската дружба.

Тези дни той се завъртя в публичното пространство, след като кметът Коцев излезе с публикация, че се готви продажбата му.

Днес областният управител проф. Андреева поясни, че по документи той официално бил Паметник на съветската армия. Собствеността му е със смесен статут: земята е общинска, а паметникът отгоре е на държавата, а подземната му част е защитно съоръжение, в което има полева болница и бомбоубежище, и е на МВР.

Любопитно е, защо паметникът веднъж е на българо-съветската дружба, а друг път е на съветската армия.

Един от най-големите изследователи на паметниците във Варна - Николай Савов пише: На 5 септември 1978 г. на специално заседание на Изпълкома на ОНС било утвърдено окончателно името на комплекса, изграждан на Турна тепе – Парк-паметник на българо-съветската дружба. На 1 ноември 1978 г. на входа на монумента била монтирана излята от бронз, тежка 3,5 тона врата. Също толкова тежка бронзова решетка била монтирана в централната зала на високото тяло.

Парк-паметникът на българо-съветската дружба във Варна е най-големият паметник във Варненска област. Той е уникално и сложно инженерно-строително построение, разположено на могилата Турна тепе в североизточната част на града на 110 м надморска височина. Подземната част на построението е не по-малко впечатляваща от издигнатата на върха архитектурно - скулптурна композиция. Идеята за изграждане на паметник на хълма Турна тепе датира от 8 май 1958 г. На този ден с решение на ГК на БКП Изпълкомът на Градския народен съвет обявил национален конкурс за изработване на идеен проект за паметник на Съветската армия. Конкурсът се състоял през октомври 1958 г. и почти се провалил “тъй като постъпиха малко проекти на ниско художествено и техническо ниво", както изнася в докладната си записка от ноември 1958 г. председателят на Градския съвет г-н Бояджиев. По-надолу в докладната г-н Бояджиев посочва и причините, които определят Турна тепе като най-подходящо място за паметник на Съветската армия: “Теренът със своето разположение спрямо града, намиращ се между две магистрали, свързващи града с курорта, надморската височина и видимост дава отлични възможности за изграждане на един монумент от голям мащаб, който ще отрази силата, мощта и бойния дух на Съветската армия".