10:01 / 20.12.2025
2110
Свети Игнатий Богоносец почита на 20 декември Българската православна църква. Сред народа днешният празник е известен като Игнажден, а имен ден празнуват: Игнат, Игната, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна. Това ни напомня етнологът и дългогодишен служител на Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.
"Може би няма друг ден, който да е свързан с толкова поверия и ритуали, като най-популярното от тях се отнася до полазника, т. е. човекът, който пръв ще влезе в дома. Любопитно и интересно е да си припомним някои похвати, към които прибягвали старите търновци, за да подсигурят благоденствието в дома си. На тоя ден те много внимавали кой пръв ще прекрачи прага им. Дори понякога се стигало дотам, че човек от фамилията, скрит зад завесите, следял "движението на людете по пътя и около къщата“, за да се избегне опасността от нежелано посещение. За да не бъде това обаче проява на грубост и погазване на традиционното ни гостоприемство, всички изведнъж ставали толкова улисани в работа, че въобще не "чували и виждали“ кой се е запътил да влезне в дома им. Пословичен в това отношение бил Минчо Бояджията, който на Игнажден през 1933 година накарал жена си "три пъти да оправя леглото, дъщерите си да лъскат до блясък двете тенджери и джезвето, синът му да чисти печката, а самият той... осем пъти се преобличал, за да изглежда сгодно на празника“. Същият чешит обичал уж случайно да помоли от предния ден богат и уважаван старостоличанин "да намине по важна работа при него на Игнажден, нищо, че то е празник, ама нали делата пусто не чакат“. Дали заради тези мерки, или в резултат на труда си, но в края на 30-те години на миналия век Минчо Бояджията вече бил един от най-състоятелните граждани на Велико Търново“, разказва Тодорка Недева.
Според народните вярвания, на Игнажден не се изнася нищо от дома, не се дават пари назаем, избягват се срещите със свещеник, но се счита за добра поличба да се види циганин, гадае се за здраве, женитба, правят се метеорологични прогнози.
Трапезата е постна, но разнообразна. Обикновено се приготвя пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница, или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородието. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
