Мозаечна икона на Йоан Кръстител краси входът на едноименния старинен храм в село Върбово, община Чупрене, предаде репортер на "Фокус“. Тя е дарена и изработена от видинският стоматолог д-р Петкана Поломска. Иконата е поставена в ниша над входа на храма, където някога е имало стенопис, но годините са заличили.

Идеята за изработката на иконата се родила през миналата година, когато  жителите от Върбово и членовете на местното сдружение "Ботев Върбово" разговаряли, как да обновят храма и подменят силно повреденото от времето литографско изображение на светеца, което било поставено в нишата.

Д-р Петкана Поломска  се заема със задачата и започва да твори, шест месеца по късно  иконата е изработена и монтирана над входа на храма.

От години Поломска твори и създава редица мозаечни пана. Не скрива, че мозаечната икона на Йоан Кръстител е нейната първа икона, която прави.

Споделя, че при изработването й е използвала само естествен камък и техните цветове. Лицето на светеца е от веронски мрамор, дрехите и крилете  на Йоан Кръстител – също. "Постарах се да пресъздам максимално близко старото изображение на светеца", разказва Поломска. Надява се да е успяла и благодари за доверието на хората от Върбово.

Предстои на Великден да бъде осветена иконата пред жителите и гостите на балканското село Върбово. 

Църквата "Св. Йоан Кръстител“ е типична за строените по българските земи храмове от XV-XVII в. По данни от архива на Видинската митрополия, върбовската църква вече е съществувала през 1600 г. А от възпоменателният надпис в наоса се разбира, че е била изписана през 1652 г. През 1898 г., когато е било пристроено предверието (нартиката), възпоменателният надпис е бил преписан наново. Намирал се е на северната стена. От надписът се вижда, че църквата е била изградена наново в продължение на около един месец и вероятно непосредствено след това е и изографисана.

Църквата е разбита и ограбена през 60-те години на миналия век от студенти-бригадири от Художествената академия, реставрирана е през 90-те години на XX в. Обявена е за Народна старина през 1927 г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в през 1973 г., разказва архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия.

Храмът е полувкопан. По план църквата представлява здрава каменна сграда, еднокорабна, с голяма полукръгла апсида, с два прозореца на южната стена и с вход от запад. Размерите на постройката са: дължина – 7,50 м; широчина – 5,90 м; дебелина на стените – 0,90 м. Полуцилиндричният свод е покрит отвън с каменни плочи. Вътрешното пространство се пресича с дебели дървени обтегачи, поставени доста ниско. В олтарното пространство, на източната стена, са традиционните ниши за протезис и диаконикон, а на северната стена – умивалнята. Към средновековната църква по-късно е била добавена паянтова нартика от запад, но днес тя не съществува, допълва архимандрит Антим.

Цялата вътрешност на църквата е изписана със стенописи. Днес в по-голямата си част са добре запазени, като изключение правят тези на свода, които са с малки поражения, появили се на тавана от протекли води. Живописната украса на храма е една от редките творби от средата на XVII в., особено ценна по художественото си и техническо изпълнение.

Стенописите са много интересни - в средата на свода в голям кръг е изобразен Христос Вседържител, заобиколен от 12 медальона с образите на апостолите. На южната стена между двата прозореца е изобразен патронът на църквата Св. Йоан Кръстител в необичайна поза. Над това изображение е представена една рядка, а може би и единствена по сюжет в българската иконография, сцена от живота на Св. Йоан Кръстител. В композицията са съчетани два момента: в първия светецът е изобразен като малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел, непосредствено до тях друг ангел подтиква вече възрастния Йоан Кръстител.

Иконостасът на храма е дърворезбен и е доста по-късен, изработен е през XIX в. Днес от иконостасните икони не е запазена нито една, всички са били откраднати по времето на комунизма. Оцеляла е една икона Св. Богородица, която по-рано е стояла във вече несъществуващия притвор. Рисувана е от представител на Тревненската художествена школа – Витан Николов, през 1889 г.

В двора на църквата е запазен надгробен камък с надпис: "Ереi попъ Стою въ лето 1797“.

Ирена Данаилова