Базар за грамофонни плочи има днес във Велико Търново. Организаторите са двама меломани от Русе, дошли в старата столица по покана на Йордан Радославов – застраховател и колекционер от града. Има и още две причини днешното събитие да е в старопрестолния град - тук има доста сериозна винилна общност – колекционери от всякакви възрасти събират плочи от всякакви стилове – модерни и класически, популярни и не чак толкова. И още - великотърновци създават и първия по рода си сайт за продажба на грамофонни плочи, като по-късно продават бизнеса си на пловдивчани, предаде кореспондент на "Фокус"

Албумите, които Делян Димев и неговите приятели притежават са десетки хиляди. В старата столица бяха представени малка част от тях, като не липсваха и редки издания. Имаше българска музика, рок, електронна музика, диско, хитове от 90-те, естрада. Интерес проявиха и малки, и големи. Фен на електронната музика пристигна с влак чак от Трявна. Той лично се е свързал с Делян, за да заяви, че ще се включи и да си поиска конкретни заглавия.

"Грамофонните плочи се харесват от хора от всякакви възрасти. Има много фенове. Търсят се всякакви неща – от народна музика и детски приказки до някакви по-нови и известни неща или някакви, които са издавани в много малки количества на времето. Като цяло, рокаджиите са най-надъхани да търсят такива редки издания, но всички стилове, които споменем, няма да сбъркаме. Аз лично съм голям фен на реге музиката и според мен регето звучи най-добре на плоча. Така, че личният ми интерес е насочен на там, но и не само. Тук мога да спомена английската музика от 90-те години, тъй като тогава повечето албуми са издавани на компактдискове и плочите понякога наистина са рядкост“, обяснява още Делян.

Допълва и, че част от модерните изпълнители днес умишлено издават албумите си освен на дигитални носители и на грамофонни плочи, това е тенденция в цял свят.

"Едно от последните и най-интересните неща, на които съм попадал, е една немска група с български вокал и български текстове - Neopit Pilski. Вероятно аз съм единственият, който я предлага в България в момента. Плочата е издадена преди 10 години и те свирят в Германия, ходят по фестивали, но пеят на български, много са забавни. Другото интересно при плочите е, че с тях попадаш на неща, които няма как да чуеш. Виждаш плочата, по обложката избираш дали ти харесва или не и се потапяш в света на музиката“, разказва още меломанът.

Винилманията, обаче, оказва се е доста скъпо удоволствие. Качествените плочи втора употреба, които не са надрани и нямат сериозни поражения от времето, струват между 40 и 60-70 лева. Цените на новите са дори по-високи. Хубавият грамофон, отново втора употреба, но реставриран, може да се намери за около 500-600 лева, като консумативите като игла и доза, кабел и колони, се купуват отделно.

"Има хора, които като разберат това и се отказват. Има и такива, които не искат да сменят страните на плочите, защото една трае около 15-17 минути, а те искат просто да седнат и да слушат музика цяла вечер. Някои пък не понасят препукването, което е част от цялото преживяване и се случва с всяка една плоча – без значение дали е нова или не. Но има и други – млади хора, които все още нямат грамофони, но имат плочи. Идват при нас в музикалния център и ни молят да им ги пускаме. Така започнала винил манията, обикновено прераства в купуване на техника и още много плочи“, пояснява Делян.

Според него интересът към грамофонните плочи у нас ще продължи да расте. Отдава го на това, че все повече хора искат да притежават нещо, на което да се наслаждават отново и отново, но то да не е триизмерно или в онлайн пространството, а да е истинско, физическо и да можеш да го докоснеш с ръка.