Великото пловдивско изложение от 1892 г. напълно заслужава подобно определение, защото е направено с велик ентусиазъм от една малка и наскоро възстановена държава. "Държавна агенция архиви" припомня каква е неговата история:

Истински десант на бъдещето се случва в Пловдив през 1892 г., когато на преобразеното до неузнаваемост място на старите турски гробища се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение.

20 големи и 60 малки електрически "слънца“ блясват с падането на мрака по алеите на панаира за почуда на възторжените зрители, които хвърлят шапки във въздуха и се дивят как така добитата с машини светлина е по-силна от лунната.

Прогресът се явява още във вид на огромен балон. От Франция е пристигнал знаменитият аеронавт Йожен Годар. Той полита 24 пъти с балона си "Ла Франс" към небето, доказвайки, че човекът може да владее и въздуха.

За първи път у нас пред публика се демонстрира телефонна връзка – със столицата София. Показана е шевна машина на фирмата "Сингер“, последна мода селскостопанска техника – веялки, триери, косачки, новаторски хирургически инструменти и др. Главозамайване причинява т.нар. "Луда Яна“ или "падаща железница“, скоростно влакче, което се движи по вълнообразни релси, закупено от софийския търговец Лудвиг Партел. Модерният водопроводен план на пловдивското изложение осигурява чешми, баня с душове, езера и дори плувен басейн.

Пропагандатори и осъществители на изложението са Захари Стоянов и Иван Андонов (съратник на Левски, революционер, журналист, организатор на Съединението), които са във възторг от Парижкото изложение през 1889 г. и мечтаят подобно събитие да се случи и у нас, журналистът Сава Дацов с репортажите му за Пражкото изложение през 1891 г., Григор Начович като министър на финансите и Стефан Стамболов, чието правителство взима решението за провеждането. А моментът не е от най-подходящите – международната ситуация след Съединението за България е тежка, а и каква промишленост имаме по това време?

Изложението обаче е голям триумф за младата държава, която показва, че може да мобилизира сили за новаторски начинания. За малко над 70 дни – колкото продължава, го посещават над 167 хил. души от България и чужбина. Отзвукът в международния печат, включително в САЩ и Япония, е силен, говори се за "българското чудо“. Целта да покажем, че сме будни и следим пътя на цивилизацията (по думите на Григор Начович) е постигната. А за Пловдив остава гордостта от домакинството и красивия парк, създаден от придворния градинар Люсиен Шевалас, който днес познаваме като Цар Симеоновата градина.