Варненец: Когато утре вие галеници захленчите по дребни битови глезотии, спомнете си за Роберт! И го пазете на пътя!

Варненец разказа в нета за една обикновена среща в Аспарухово. Може би и вие сте го видяли ако сте били в района на плажа. Малкият му бивак. Но кой е той? И защо спи там?

Вижте разказа на Валентин:

Разминах го по изкачването на Аспарухов мост. Пределно усилие беше изписано на лицето му, въртеше с ръце педалите със Сизифовски стоицизъм. Беше стресираща гледка как коли и камиони профучават на педя от него...

Успях да намеря нощния му бивак. Домът му е 50-еврова палатчица. Тогава видях подпрените патерици, с ампутирани крака е. Заговорих го:

-Българите сме ужасно нетолерантни хора и особено като шофьори. Пази се!

- Преживях го на няколко пъти откак влязох в България. Все пак не вярвам че сте толкова лоши, може би носите своите лични проблеми на пътя...

- Кажи ми от какво имаш нужда? Топъл душ, храна, пералня, пари, информация?

- Благодаря, имам си всичко това! (кимва към ремаркенцето) От седем години живея по този начин.

Роберт не е просто поредният аскет авантюрист. Той е планетянин който величествено еволюира но наобратно - към изконните умения и борби за оцеляване на homo sapiens. За него всяка минута от живота който е избрал е някакво усилие. Роберт живее своята изстрадана свобода в антиподите на цивилизацията и охолството.

И как само я живее!

Когато утре вие галеници захленчите по дребни битови глезотии, спомнете си за Роберт! И го пазете на пътя!

PS. Сутринта имам уговорка за среща с термос добро кафе. Поне това успях да го убедя да приеме. За мен ще е изключителна чест...