В навечерието на Васильовден или на Сурвак е втората  кадена вечеря за среднородопското население. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. На трапезата се слагат задължително варено жито, баница с късмети, обреден хляб и пача.

"След полунощ или на разсъмване рано сутринта на Васильовден, на 1 януари по домовете тръгват сурвакари. В родопския вариант на този обичай участват деца от 5-6 до 10-12 години момчета и момичета, обикновено те са дрянова клонка, специално подбрана за целта и украсена с разноцветна предена или непредена вълна, с тестени гевречета, орехи, пуканки, нанизи от фасул и сушени плодове. Децата сурвакат най-напред всички членове на семейството си, включително и домашните животни, а след това обхождат домовете на роднини и съседи. За своите пожелания те са дарявани с дребни монети, с колачета, с орехи, с лешници и сушени плодове“, обясни Йорданова.

В някои среднородоопски селища, каквито са Момчиловци, Устово, Райково, Петково и Славейно, се изпълнява и обичаят "бухане“, който съпътства сурвакането. "При него по-големите момчета от сурвакарската дружина носят домовете и задължително мокри речни камъни. Пред огнището те тупват силно камъка на пада и наричат: "Както тече реката, тъй да текат парите в тази къща“ или "Както тежи камъка в ръцете, така да тежи кесията на стопанина“. Тази благословия е изключително ценена от родопчани затова и момчето, което първо донесе мокрия речен камък и го остави до огнището в къщата бива дарявано със сребърна монета“, каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА