Обредната бъднивечерска трапеза в среднородопските селища се нарежда върху чиста и нова кърпа, постлана направо върху пода. Това каза в интервю Агенция "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.  

"Ястията са постни - сарми, варен фасул, леща, царевица или пшеница, подсладени със сусам и орехи - кешкек. На трапезата се слагат още сушени плодове, орехи, чесън, стафиди. Тук неизменно присъства коледицата -меден съд, пълен със сурови зърнени храни и свещ - символ на изобилието в дома“, уточни етнологът.

Йорданова отбеляза, че особено място заема хлябът, който се отличава със своята богата пластична украса, криеща определена символика. Сред преобладаващите елементи се откриват кръст, кръгове, пластични орнаменти, символизиращи труда на селянина, както и типичните за Средните Родопи печати от просфорник. Специални хлябове се приготвят за даряване на коледарите - кравай и колаци, украсени с орехи или сушени плодове или сребърна пара.

"В средата на бъднивечерската трапеза се слага и кесията на чорбаджията, за да се множат парите в нея през идната година. Около трапезата се нарежда цялото домочадие. Най-старата жена в семейството запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията с поставен върху керемида или палешника на ралото тамян. Прекадяват се и стаите, оборът, градината, домашният добитък, двора. По този начин се цели магическо пропъждане на злите сили и демоните, които бродят през коледните нощи. След разчупването на хляба от стопанина на къщата започва и същинската вечеря, по време на която никой не бива да става или да напуска трапезата“, каза още Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА