Поех риска да участвам в новото предаване на Първан Симеонов, където се поставяха идеологически и ценностни въпроси. Заедно с другия гост Кристиян Шкварек трябваше да олицетворим два идеологически полюса в политика. Доколко сме отговорили на очакванията, ще преценят зрителите.

За себе си мога да кажа, че ако някой е решил да изиграе традиционно българско хоро пред Народния театър, аз съм ЗА и дори с удоволствие бих се хванала на хорото. Сигурно ще изглеждам твърде консервативна в очите на някои чуждопоклонници, наричащи себе си "либерали“. Това написа в профила сис във Фейсбук общинският съветник Ваня Григорова. 

Ето какво още написа тя: 

Ако обаче ще громим Народния театър "Иван Вазов“ заради една пиеса, пък макар и спорна, ако ще унижаваме режисьори и актьорски състав – аз съм ПРОТИВ. Защото изкуството има право на своята свобода, на своята автономност от политически, дори и от национални влияния. Аз имам право да харесам или да не харесам дадена творба, но не и да я забранявам! Тук сигурно ще възмутя някои ревностни пазители на "националните ценности“.

Впрочем, консерваторите често упрекват либералите, че привилегироват малцинствата. И в тази критика има голяма доза основание. Но, замислете се – самите консерватори не привилегироват ли едно твърде малко, но и твърде влиятелно малцинство? Не сексуално малцинство, не национално, не културно малцинство, а социално малцинство. Това на най-богатите, на облагодетелстваните от световния икономически ред, малцинството на "единия процент“!?

Всъщност властващата неолиберална икономическа теория и практика, в научната литература много често е наричана и "неоконсервативна“. "Неолибералите“ са едновременно и "неокони“. Това за мен често е едно и също. Затова аз казвам: нито либерално, нито консервативно – алтернативата е социалното!