В навечерието на Сурвак, на 31 декември е втората кадена вечеря за среднородопското население. На трапезата задължително се слагат варено жито, баница с късмети, пача, обреден хляб. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.

"След полунощ или на разсъмване на Васильовден по домовете тръгват сурвакари. В родопския вариант на обичая участват деца от 5-6 до 10-12 г., момчета и момичета. С дрянова клонка, специално подбрана за целта и украсена с разноцветни вълна и вълнена прежда, тестени гевречета, орехи, пуканки, наниз от фасул и сушени плодове, децата сурвакат най-напред всички членове на семейството, а след това обхождат домовете на роднини и съседи. За добрите пожелания сурвакарчетата биват дарявани с дребни монети, колачета, орехи, лешници, сушени плодове и др.“, поясни етнологът.  

Йорданова уточни, че в някои селища (Петково, Славейно, Момчиловци, Устово, Райково и др.) се изпълнява и обичаят "бухане“, съпътстващ сурвакането. "По-големите момчета от дружината носят по домовете и речни камъни, задължително мокри. Пред огнището тупват силно камъка на пода и наричат: "Както тече реката, тъй да текат парите в тази къща; както тежи камъкът в ръцете, тъй да тежат парите в кесията на стопанина." Тази благословия е особено ценена от родопчани, затова момчето, което първо донесе камък в къщата бива дарявано със сребърна монета“, каза още Йорданова.