В кюстендилското село Жабокрът отбелязват празника Петльовден

© Фокус
Архив
Историята разказва, че празникът води началото си от времето на османското иго и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.
Според едно от поверията смела българка срила мъжкото си чедо и отказала да го даде на османлиите, а те се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя отвърнала, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извела и скрила детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред.
Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от селото. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български, а в чест на петела празникът е наречен от народа Петльовден.
Обичаят повелява принесеният в жертва петел да се изхвърля ритуално извън двора, след което да се прибира обратно и да се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата.
Венцеслав ИЛЧЕВ