На 24 юни православната църква отбелязва раждането на Св. Йоан Кръстител. Това каза за "Фокус“ д-р Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "Този ден е наричан от българите Еньовден, Летен Ивановден или св. Иван Билобер. Мястото му в календара около лятното слънцестоене обуславя свързаните с този ден вярвания, практики, поверия и представи. Според народните вярвания от този ден нататък слънцето започва да умира, денят намалява и според народната вяра започва далечното начало на зимата“, поясни д-р Йорданова.

Тя посочи, че на този ден слънцето играе, трепти и затова рано сутрин моми и ергени излизат на поляни и с песни посрещат изгрева, гледат слънчевите лъчи и вярват, че ще бъдат здрави през цялата година. "Навсякъде в страната и в Родопите се вярва, че на Еньовден тревите и билките придобиват голяма лечебна сила, която обаче изчезва с изгрева на слънцето. На този ден е масовото събиране на билките и то преди изгрев слънце. За билки на Еньовден излизат млади и стари главно жени и моми. От набраните цветя първо място заема еньовчето, което правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Преди изгрев слънце момите мият косите си с вода, в която е натопено еньовче, за да растат те дълги. Еньовче по-късно се слага и в раклите с дрехите, за да гонят молци“, обясни д-р Йорданова.

От набраните цветя и треви навсякъде се правят толкова китки, колкото са членовете в семейството. Наричат ги и оставят навън под стрехата или на покрива. По това какво е състоянието на китката, на сутринта се гадае какво ще е здравето на този, за когото е наречена тя. Ако тя е свежа, човекът ще бъде здрав, а ако е увехнала го очакват болест и нещастие. Еньовденските китки се окачват на различни места в дома и през годината и се използват за лек. С тях се кадят болни или ги изкъпват с вода, в която са топили китките. С тревите и билките, които се берат на този ден се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и за омраза, разказа етнологът.

Д-р Йорданова подчерта, че в редица селища на Среднородопския край се среща и обичаят "напяване на китки“, който се изпълнява основно от моми. "Всяка от тях си приготвя китка, която пренощува под трендафил в една харкума с вода и рано сутринта на следващия ден, възрастна жена изважда китката напявайки и наричайки различни благопожелания за момата, на която е принадлежала тя“, каза още д-р Ваня Йорданова.