В Сопот отбелязаха 145-та годишнина от най-кървавото събитие в историята на града – "Страшното“, съобщиха от общината. Паметта на жертвите беше почетена с панихида в църквата "Св. Св. Петър и Павел“. През 1877 година турската армия и башибозук избиват над 400 сопотненци. Това наистина е една от най-големите трагедии на Сопот преди Освобождението.

Късно вечерта на 30 юли 1877 г. в Сопот пристига вестта, че Карлово е опожарено и ограбено, а жителите избити. Този ужас очаква и Сопот, затова на 31 юли рано сутринта, сопотненци започват да напускат домовете си. Едни се отправят към училището на Трапето, други бягат по пътя за Леевица в местността Бойкова нива.

На 2 и 3 август башибозуците от Анево се опитват да влязат в Сопот, но са отбивани от караула, който прикрива бягащите. Късно следобед на 3 август голяма част от тях се преобличат в руски дрехи, успяват да заблудят защитниците на града и да ги избият. В сражението падат убити много сопотненци – Мичо Кючукът, Пею Куртев, Стоян Николов Пенчев, Ганчо Николов Пенчев и др.

На 4 август редовна турска войска нахлува в Сопот. Веднага започва опожаряване на къщи, манастири, църкви и училища. През целия ден стотици хора, измъчени и изтощени пълзят по стръмнините на Зли пролез към Амбарица с надежда да се доберат до Северна България. Между закланите е и Минчо Вазов. Не са пощадени и децата.

В Сопот избиванията продължават и на 7, 8, 9, 10 август. Всяка неизгоряла още или пък запазена къща е претърсена старателно. Намерените мъже са жестоко измъчени, след това убивани.

На 7 и 10 август, съсечени със зверска жестокост, загиват двама от защитниците на западната позиция - Иван Райов и Петър Писачев. В Девическия метох е убита и смелата укривателка на Левски монахиня Христина, игуменка на манастира.

Сопот е превърнат в пепелище и почти напълно унищожен.

Нека си спомним за нашите изстрадали съграждани, извоювали със своята чест и любов най-мечтаното нещо – свободата на България!