В кюстендилското село Нови чифлик беше поставено началото на културния форум "Панагия – Въздигане на хляба“, предаде "Фокус“. В двора на черквата "Успение Богородично“ се състоя пресъздаване на ритуала по замесване на Богородичен хляб.

Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак отслужи водосвет и благослови присъстващите. "Голяма радост е в днешния ден, в навечерието на празника Успение на Божията майка – един от големите църковни празници, един от най-почитаните празници на Божията майка, а от тази година и духовен празник на град Кюстендил, да бъдем събрани тук, в двора, в обятията на този храм, който също е посветен на празника. Да бъдем събрани и да положим началото, след молитва към Бога, на културния форум "Панагия – Въздигане на хляба“, с който полагаме и началото на тържествените чествания за града на християнския празник“, каза Велбъждският епископ Исаак.

По думите на Негово Преосвещенство празникът Успение Богородично е един символ на божията милост към човечеството, защото този празник ни уверява за любовта на Бога към човеците.

Любляна Начева, теолог, зограф и обучител подчерта пред присъстващите, че за празника Успение Богородично жените месят хляб. "Българинът обича и почита православната християнска вяра и много често преживява тази вяра в своите домове – по народно му, чрез хляба. В този хляб винаги сплита своята молитва за добро, за здраве, за благоденствие, за добруване на цялото семейство и на целия род. Този хляб и нашата вяра ние занасяме с молитва в храма, където хлябът се освещава или се извършва ритуалът "Панагия“, а след това се разчупва и всички го изяждат заедно“, разказа Любляна Начева.

По думите й хлябът е изконна християнска традиция, принос и дар за хляба. Винаги на 14 август жените с вяра замесват този специален обреден хляб. Цялото замесване за тях не е просто молитва, но те преживяват своята християнска вяра, когато го месят.

Кметът на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов посочи, че за него е голямо удоволствие в най-плодородната земя на община Кюстендил да започне замесването на обредните хлябове. "Тази година е особено специална, защото ние сме първата община в България, обявила празника - Успение Богородично, за официален духовен празник“, каза инж. Атанасов.

Той изрази надежда, че и останалите общини ще приемат този празник официално за духовен, а след това да стане и с официален духовен празник на Република България.

Гостите на празника поздрави и кметът на село Нови чифлик Олег Кръстев, а секретарят на местното читалище "Искра“ в разказа повече за самия православен храм в населеното място. Той е новоизграден, селото е с ново име, но вярата е изконна. За това свидетелства и старият оброк, посветен на Свети Теодор.

Доцент д-р Екатерина Керемидарска, която е етнограф, разказа повече за обичая. "Това е най-силният и най-голям женски празник. Омесването на Богородичния хляб е чест и дълг за всяка жена. Омесването трябва да стане от чисти жени – момичета. Момичетата не трябва да са достигнали полова зрялост, а жената която им помага да не може повече да ражда. При замесването се спазват определени ритуали, придаващи тайнството на хляба. Младостта, възрастта с опита, мълчаната вода, много любов в душата към Пресветата Богородица и към ближния спомага този хляб да бъде посветен на Светата Богородица“, разказа етнографът.

Хлябът се замесва от ново брашно, смляно от тазгодишна пшеница. Тя се носи в църквата, освещава се, смила се, а след това се отделя за този ден. Самото брашно се пресява през три сита за да бъде чисто. Замесва се с мълчана вода, налята от близката чешма. През целия процес на замесване има едно мълчание. Самият хляб има кръгла форма и това не е случайно. Това е формата на земята, връзката между небето и земята.