Превенцията е най-важният фактор. Подготовката и адекватната реакция на институциите са ключови при кризисни ситуации. Това заяви областният управител на Кюстендил инж. Методи Чимев на заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, предаде "Фокус“. Съветът бе свикан от инж. Чимев, за да се обсъдят и съгласуват Общинските програми за намаляване на риска от бедствия, както и готовността за изпълнение на мероприятията по опазване на горските територии през идващия пожароопасен сезон.

Инж. Чимев откри заседанието, като обясни, че разработената програма ще спомогне за цялостен и интегриран подход към управлението на риска и постигането на устойчивост при преодоляването на бедствия. В програмата се отчита, че най-голям риск за област Кюстендил има от наводнения и пожари.

"Видяхме, че през изминалата седмица имаше кризисни ситуации в други райони, Слава Богу, при нас се размина", каза областният във връзка с проливните дъждове в други области. Той припомни, че за справяне с тези дейности почти всички общини чакат ресурс от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при МС, ресорни министрество, фондове на ЕС и собствени средства. “Ресурсът е ограничен, затова моят съвет е превенция - кой както може и с каквото може да направи необходимото", призова инж. Чимев.

Експертът от Областна администрация Боян Милушев поясни, че Програмата за намаляване на риска от бедствия е с продължителност 5 години. Той отчете, че във всички общински програми са заложени дейности като: почистване на корита на реки, аварийно-възстановителни работи, провеждане на обучения, повишавана капацитета на доброволческите формирования и екипи, информационна кампания сред населението и др.

По време на заседанието бяха съгласувани общинските програми за намаляване на риска от бедствия на Кюстендил, Дупница и Бобов дол. Като критични места от община Кюстендил посочиха реките Банщица, Новоселска и Бистрица в с. Гърляно. От Общината обясниха, че ще търсят финансиране от Междуведомствената комисия. От Община Дупница отбелязаха, че критични участъци има по реките Бистрица и Отовица. От институцията увериха, че ще правят редовен мониторинг на коритата на реките и ще работят в посока почистване и укрепване на опасните участъци.

Институциите дискутираха и превантивни мерки за борба с горските пожари. “Не е тайна, че горските пожари са един от бичовете на нашето общество. Голям процент от пожарите е резултат от човешко действие или бездействие", коментира инж. Чимев. От РДПБЗН - Кюстендил отбелязаха важността на темата и вземането на превантивни мерки преди началото на пожароопасния сезон. Комисар Светослав Георгиев увери, че се правят необходимите проверки и обходи, почистват се сервитути под електропреносната мрежа, проверяват се сечища и места за пикници.

"С цел превенция имаме на разположение мониторингов автомобил, ситуиран в РСБПЗН - Дупница. Той е снабден с нормална оптична камера, оптичен зуум и термокамера", обясни комисар Георгиев. Отчетено бе, че автомобилът може да бъде ситуиран и на други участъци в областта.

"Готовност имаме, но превенцията е по-важна, защото ще спести разходи", отбелязаха още от РДПБЗН. Те отчетоха, че в общините има регистрирани доброволни формирования с общо 70 души, предстои обучение на нови доброволци. Има и десетки спонтанни доброволци, които са обучени от общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол и Сапарева баня. Има на разположение 20 броя противопожарни автомобили, сред тях и високопроходими. Закупени са и цистерни, които да обезпечат водоснабдяването при пожари във високата част на планината. Освен горските пожари, притеснителни са също полските и в урбанизираните територии. Природни явления, небрежност при боравене с открит огън, късо съединение, нарушена технология, сухи треви и храсти - бяха отчетени като причини за възникване на пожарите през изминалата година в областта.

Отбелязано бе също, че Община Кюстендил има изградена кула за видеонаблюдения с цел предотвратяване на горски пожари. Относно използването на системата BG-Alert от регионалната дирекция обясниха, че има подготвени хора по общини, също така се обучават и нови.

Кметът на Сапарева баня Калин Гелев постави темата за промяна в нормативната база, уреждаща правомощията на градоначалниците по отношение управлението на териториите. "Ще се търси съдействие от народните представители за отпадане на мораториума за разпореждане със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с цел използване на същите за изграждане на площадки за претоварване на отпадъци", заяви Гелев. Той настоя също за редовно почистване на просеките под електропроводите, като изрази мнение, че отсеченият дървен материал трябва да се поставя на по-далечно разстояние от края на просеката.

В края па заседанието от общинските администрации изказа благодарност за помощта и бързите реакции по време на бедствия и кризи от екипите на РДПБЗН.