Днес от 17:00 часа в Художествената галерия в Смолян ще бъде открита изложба на изключителния български скулптор Любомир Далчев. Творецът е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Куратор на експозицията е Петър Пиронков, който ще ни срещне с поредния автор на елитарното изкуство. Почитателите на изобразителното изкуство ще могат да видят над 25 произведения на Любомир Далчев.

Всеки ден жителите и гостите на Смолян, минавайки по централната улица на Стария център остават очаровани от монументалната скулптурна композиция на Орфей и Родопа. Да припомним, че автор на проекта е Любомир Далчев.

Любомир Далчев е роден 1902 г. в Солун, преминал през модерната школа на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като "Самуиловите воини“, "Блудният син“, "Йов“, "Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като "Векът на Далчев“.