В Държавния културен институт - Културен център "Двореца" в Балчик се съхранява древнотракийска каменна колона с надпис, разчетен от специалисти. Този артефакт днес беше представен на Националната среща "Добри практики", която се провежда в Архитектурно-парковия комплекс в Приморска Добруджа с участието на историци и музейни специалисти от цялата страна, предаде репортер на Агенция "Фокус". Главен асистент д-р Николай Шаранков от СУ "Св. Климент Охридски" представи доклад с тема "Изгубени и преоткрити паметници: колоната на Леонто от Аполония".

На територията на нашата страна са открити около 10 000 антични надписа, на старогръцки и латински език. Преди малко повече от 200 години е първата публикация за епиграфски паметник по нашите земи (от 1819 г.).

Колоната на Леонто от Аполония е открита през 1900 г. Знае се, че е била  използвана като олтарен камък в параклис на Змийския остров, близо до Созопол, по-късно пренесена в друг параклис "Св. Марина" и имаща същото предназначение. Тези факти са отбелязани в чуждестранни научни изследвания и първоначално не са били известни на българската наука. През 60-те години на миналия век каменната колона постъпва в музея в Созопол и след време тя изчезва за пореден път. В наши дни при оглед на каменните колони в "Двореца" в Балчик специалисти историци откриват старинната колона в средата на една градинка. При почистването на камъка се открива надпис, макар и не добре запазен. Благодарение на бързата намеса на сегашното ръководство на Държавния културен институт каменната колона вече се съхранява при едни много добри условия. 

Надписът на колоната, по думите на д-р Николай Шаранков, е стандартен, с посвещение на божество - на Зевс от съпругата на тракийски стратег. Въпреки това обаче, надписът е важен, смятат експерти, защото това е най-ранното посвещение направено от тракийска жена. 

Друг интересен факт е, че тази част от колона може да се свърже с голяма група паметници, посветени от съпруга на тракийката, който е бил стратег на тракийския цар Реметал II. Този благородник е издигнал осем различни надписа. Откритите артефакти са дали възможност на учените да проследят един тракийски род в рамките на четири поколения. 

Щастливо събитие е, че надписът е намерен и запазен, защото е ценен в няколко аспекта, подчерта Николай Шаранков.Той отбеляза също, че идентифицирането на паметниците може news pic 2
©
Градината,където е намерена колоната
да бъде подпомогнато от разработваните от Софийския университет и Националния археологически институт с музей дигитални издания на античните надписи от територията на България. Вече е започнала работа съвместно с някои музеи в страната в тази насока. Създаваната база данни дава много лесни възможности за откриване на отделни паметници, достъп до тяхното съдържание, какво се е случвало с тях назад във времето и къде се съхраняват в наши дни.

"Музеят - от храм към динамично социално пространство", "Закрила на културните ценности чрез правните способи на интелектуална собственост", опитът на Националния исторически мзуей по време на пандемия в посока на постигане на устойчивост и позитивизъм са само част от представените теми на форума.

В утрешния ден музейни специалисти от София, Балчик и Силистра, експерти от Министерство на отбраната ще представят различни аспекти от своята дейност, свързани с проучвания, музейни адаптаци, обогатяване на художествени фондове, нови перспективи за развитие в условия на пандемия и постковид. Една от темите ще запознае присъстващите с щетите, нанесени от румънската власт преди оттеглянето й от Южна Добруджа пред 1940 г.  

Жулиета НИКОЛОВА