В България има изключително рядък вид бивол - Българска Мурра, предаде репортер на "Фокус". 

Това е специализирана порода за мляко. Млечността на биволите за 305 дневна лактация е 1500-2500 кг. Маслеността на млякото е висока 7-9% при съдържание на протеин 4,2 – 4,4%.

Биволското мляко не съдържа каротин и затова то е бяло на цвят. При консумация се усеща сладък вкус, което се дължи на по-високото съдържание на лактоза.

Полова зрялост животните от породата достигат между 18 – 20 месечна възраст, а стопанска – на 30-32 месеца. Плодовитостта е 85%.

До началото на 20 век в България биволът е бил широко разпространен. Той е използван както за мляко и месо така и като теглителна сила в земеделието. Съществуващите представители са били биволи от средиземноморски тип, отглеждани покрай реки, блата и езера подобно на дивите си роднини. През 1935 – 1936 г. се създават биволовъдни дружества и с това се поставя началото на племената селекция. Нуждата от теглителна сила определя и хода на селекцията на биволите. След края на Втората световна война, въведената механизация в селското стопанство измества необходимостта от животинска тяга.

На този етап биволите са били с много ниска млечност и за да се повиши това им качество през 1962 г. България внася от Индия бикове от породата мурра. Тази порода е с висока млечност и местните биволици биват осеменени от внесените мъжки животни. След провеждането на селекцията качествата на биволите значително се подобряват. Създадена е порода наречена българска мурра, която носи 75% от качествата на индийските си предшественици. През 1974 – 1975 г. отново били внесени биволи от породата мурра, както и отделни индивиди от породите Джафарабади, Сурти от Индия и Нали – Рави от Пакистан.