Управителят на запечатания дом за възрастни в Говедарци вече е пуснат на свобода, без обвинение. За първи път той говори пред bTV. Пред медията говори и жена, която за 11 месеца в центъра, не е излязла нито веднъж.

Бой. Заключване на тъмно като наказание. И заплахи, че "непослушните“ ще останат без храна.

Това са преживели хората, настанени в незаконния хоспис в Говедарци. Беше им нужно време да се осмелят да говорят. Ето и разказите им за живота в страх.

Жената е една от 23-мата възрастни, изведени от незаконния хоспис в село Говедарци. Срещу 1100 лева на месец Диана описва преживяването като "борба за оцеляване“.

"От 6:30 до 7 е вечерята. След вечеря ни заключваха. Имаше тежки случаи, които ги отделяха в една стая, просто хора, които не са били на себе си, те не могат да ги спрат. И са заключени, изключваше се тока. След това им се караха, даже някой от персонала посягаше да им крещи, да ги бие. Вечер оставаше дежурна една санитарка, сестра нямаше вечер. Ако се случеше нещо - те трябваше да ѝ се обадят и тя да реши дали да извикат помощ“, обяснява Диана, била в дома в Говедарци.

За 11 месеца, Диана разказва, че не е излизала от пределите на незаконния дом.

"Трябваше да издържим геройски всички тези мъчения. Такава беше практиката, те са свикнали от години да викат на всички, за да ни плашат.Ти закъсняваш, няма да имаш храна, ще те оставя гладна, заплахи. Имахме закуска филия с мерудия - три филийки.

Управителя на сградата, където се е помещавал хосписа вече е освободен без повдигнати обвинения. По телефона той обясни връзката между центрове в Ягода и Говедарци. Когато поел контрол върху имота в Говедарци, открил там възрастните хора. И настоял пред фирмата, която ги е настанила, да ги изведе.

"Нямам нищо общо с фирмата от Стара Загора, освен че те са предните ползватели на сградата. Те си имат договори с тези хора. Аз съм управител на тази сграда от началото на май месец. Отидох на място и им казах - вие вече не сте тук и те казаха О.К. ще си изведем хората. Явно са имали някакви проблеми, не си изведоха хората. Аз не съм дом, не съм хоспис, аз не мога и не трябва да се грижа за тези хора, направил съм го от добро, за да могат близките на тези хора в рамките на един месец да си ги преместят“, каза той. 

Само двама от изведените възрастни хора са потърсени от близките си.

15 от тях остават за лечение в болницата в Самоков, а други 7 са настанени в общински домове за възрастни.

Но капацитетът на двата центъра в Самоковско не е достатъчен за всички.