На 7,5 км югоизточно от село Могила, Шуменска област се намира едно свято място - уникален скален манастир в местността Гюре бахча. Той представлява част от средновековен скален комплекс, разположен върху висок скален нос на Могилското плато с панорамна гледка към долината на Провадийска река.

Това е едно от многото непопулярни места в района, за което сега ще Ви разкажем. Могилското плато е масив, част от Провадийското плато, което на запад свършва с Мадарските скали, разказва "Дестинация Шумен".

Подходът към скалния манастир е по асфалтов път, започващ от село Могила. Движим се покрай ЖП линията и река Провадийска, след което правим завой надясно покрай платото. Минаваме покрай едно стопанство и навлизаме в поляна, на която можем да паркираме.

Преходът започва от тези географски координати, които можете да въведете в търсачката на Google карти, почти до мястото, където можем да паркираме: https://maps.app.goo.gl/Z7vXR8unnc7N5K6e8.

По тясна пътечка, криволичеща по стръмния склон, отрупан през пролетта с най-различни диви цветя (които не бива да късаме), стигаме до една изсечена в скалата стълба. Първото помещение, което ще видим, е една дооформена пещера, използвана от монасите за дом. От нея се изкачваме на скалата, която е своеобразна панорамна площадка, от където може да се насладим на чудна гледка към Провадийското плато, както и долината на река Провадийска в източна посока. Подходящо е за малък излет, след който трябва да приберем всичко в раниците след себе си, дори и отпадъците. Зад нас, по-навътре, се пада скалната църква - кулминацията на нашата обиколка. Тя е издълбана така, че нивото на пода й се намира на един метър под нивото на входа й и околния терен. Влизането в нея става по четири стъпала, издълбани в скалата.

Пред църквата има естествен улей с неголеми размери, използван вероятно като предверие. В скалата над входа на църквата и разположената срешу нея друга скала, ограждаща предверието, личат квадратни и правоъгълни гнезда за греди, върху които е бил закрепен дървения покрив на предверието. Над скалния манастир е имало късноантична и средновековна крепост. От тук има гледка и на север към отсрещните възвишения, от другата страна на река Провадийска.

Манастирът е част от скално-манастирските комплекси от Второто Българско царство, в които са живеели монаси-исихасти. Това е течение в православното християнство, при което монасите водят аскетичен начин на живот. Чрез силата на молитвата и чрез физически лишения са вярвали, че по този начин се пречистват и доближават повече до Божественото.

За прехода е важно да бъдете с удобни дрехи и подходящи обувки за каменисти терени, с големи грайфери. В по-студените сезони е възможно да духа студен вятър, предвид това, че мястото е открито, така че е хубаво да имате със себе си и ветровка.