Уникален документ на 674 години е дарен на Държавния архив във Варна. Днес той бе представен по повод празника на българските архивисти.

Г-н Тони Хаджиев дари пергамент (палимпсест), собственост на семейството, който е датиран от 1351 г. Дарението беше направено през месец август и прието лично от председателя на Държавна агенция "Архиви“ – доц. д-р Михаил Груев.

Постъплението вече е регистрирано в Държавен архив – Варна, по изричното настояване на дарителя, към фонд 811К – "Родов фонд Кастан – Дюрони“.

Към момента този документ е най-старият съхраняван в архивите в България.

През следващата седмица от 13 до 17 октомври, всеки ден от 12.00 ч. до 14.00 ч., пергаментът ще може да бъде видян в изложбената зала на Държавен архив – Варна и всеки, който проявява професионален или личен интерес ще може да се запознае с него и историята му.

В началото на 2025 г. текстът беше разчетен и преведен от проф. Александър Николов – специалист по средновековен латински език и латинска палеография, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски“.

Документът представлява изключително добре запазен пергамент (палимпсест) с размер 30 см на 17 см, изписан на латински, с много красив и старателен почерк (на гърба съдържа няколко реда текст, вероятно на окситански).

Любопитното е, че преди този текст на пергамента е имало друг, който е заличен. Въпреки, че документът няма никакво отношение към Варна и България, то той дава ценна информация за нравите и търговските дела преди близо 700 години.

По отношение на съдържанието му, може да се направи извода, че това е запис на заповед, на финансов договор от частен характер.

През 70-те години на миналия век дядото на Тони Хаджиев, Пол Дюрони, който е и последен консул на Испания във Варна, дарява много ценни документи на фамилията Кастан – Дюрони. Родът Кастан е известен с нотариусите си в Европа.

Ето преводът на проф. Александър Николов на документа:

В името на нашия Господ Иисус Христос, амин.

Година от Неговото въплъщение 1351. Пети ден на месец ноември.

Нека се оповести на всички присъстващи и бъдещите [заинтересовани], че съпрузите Людовик Акулси и Маргарита [и по-точно] речената Маргарита, със съгласието и в присъствието на този свой съпруг относно всичко описано в този документ, заедно и всеки един от тях поотделно изцяло, добронамерено, без измама и в пълно съзнание, изповядаха лично и от името на своите [роднини] и публично признаха, че трябва да изплатят на сестра Делфина Боасон от манастира "Света Клара“ в Марсилия и че от нея са получили, по причина на взаимна милост и любов определена сума в кралски ливри. Оповестено бе от въпросните съпрузи, че с изключение на въпросната определена сума кралски ливри не притежават и не са получили нищо друго, с оглед на тяхна бъдеща защита и пълно изключване на злонамерено действие т.е. да не би да може да се каже, че в действителност притежават нещо друго, различно от описаното в този наш официален и публично заверен документ.

Определената сума в кралски ливри речените съпрузи обещаха и се съгласиха да изплатят и лично и чрез своите да осигурят, въпросната сестра Делфина да получи до следващия празник Рождество Господне мирно и без щета и някакво противоречие при изпълнението и без никакви претенции и лихви за каквито и да било щети в съда или извън него. В тази връзка дадоха обещание пред речената сестра Делфина или нейните наследници относно изискването, възстановяването и получаването на речените кралски ливри с просто волеизявление без клетва или пред свидетели и с такава гаранция чрез предоставяне под обявена ипотека и задължаване на цялото си имущество на който и да е от присъстващите или бъдещите [им наследници]. Също така бяха осведомени речените съпрузи, че речената Маргарита ще има четири месеца и двайсет дни безусловна отсрочка, като бе уверена от мен относно полагащите й се права относно означения имот според закона за ипотеките и Юлиевия закон за задълженията и автентично произтичащото от него, ако тази жена или всички други, които биха се възползвали от тях според изключенията и правата. И така речените съпрузи се заклеха да пазят, изпълняват и съблюдават и да не извършват нищо в противоречие на това, пред Светото Божие евангелие от тях заедно и от всеки поотделно доброволно докоснато с ръце. И от тях речената сестра Делфина поиска да се състави официален документ.

Дадено в Марсилия, в наследствения дом на Андреа де Казал в присъствието и свидетелството на Салверио Феран, Йоан Фустерио и Раймунд Райнери, всички жители на Марсилия, специално призовани и помолени за това. И аз, Йоан Андреа, официален нотариус на Марсилия, на графството Прованс и на Форкалкие, бях упълномощен и помолен въз основа на властта на регионалната уредба от речената сестра Делфина за гореказаното. Този документ написах и подпечатах с моя печат за сестрата.