11:43 / 29.07.2026
145
Уникално издание писмовник "Начална книга за османскый языкъ“ от Йоаким Груев се съхранява в Държавния архив в Смолян. Книгата е оригинал второ издание от Цариград, отпечатано през далечната 1867 г. и е на български и османотурски език. Книжно тяло с твърди корици, с размери 13,5/20,3 см. и 66 л. Книгата е печатана с граждански шрифт.
От Архива посочват, че независимо, че документът е печатно издание, ценността му се определя от факта, че в масивите на Държавна агенция "Архиви“ няма сведение за запазено подобно издание.
В българската литературна деятелност Възраждането e най-плодотворното време. Един от изявените учители и списатели в този период е Йоаким Груев. Той посвещава живота си на училищното дело. Като писател Йоаким Груев се е трудил изключително върху съставяне или превеждане учебници.
Сред резултатите на неговите книжовни занятия е и въпросният писмовник – "Начална книга за османскый язык“, второ издание, отпечатано в Цариград през 1867 г. Мнозина от известните автори на учебни пособия през Българското Възраждане, като Неофит Бозвели, Христаки Павлович, Сава Доброплодни и други, осъзнават необходимостта от придобиване в българските училища на конкретни умения за водене на делова кореспонденция, както и за съставяне на документи. Става въпрос именно за документите, които легитимират статута на българите като категории поданици в османската държава, поземлените им владения, наследствени права, имущество, стопанска дейност, поддържането на делови или лични взаимоотношения и др. Следвайки модела на познатите им чуждестранни ръководства за кореспонденция (делова или частна), те по своя инициатива подготвят и отпечатват специални учебни и методически пособия за писане на писма (жалби, укорителни, приятелски, утешителни, заплашителни и други), а също и с образци на най-разпространените видове документи, предимно с търговски характер (полица, "обвезателство“ за заем, разписка, фактура, квитанция, предбрачен договор, "завет“ – завещание и т. н.).
За всеки образец в изданието, може да се види българския текст, последван веднага от османотурски образец на същия пример. Нуждата от неколкократно преиздаване на писмовника, говори за широката му употреба и значението му за тогавашните българи.
От Държавния архив в Смолян припомнят, че изданието е подарено от Цветана Стайкова (Джакин) – работила в Държавен архив – Смолян в периода 1970-1979 г., на тържеството по повод 50-годишния юбилей на институцията ни през 2013 г. Тогава Стайкова разказа, че открива ценното издание в къщата на съпруга си, сред други документи на семейството.
Според експертите от архива, вероятно и родопчани са използвали писмовника при водене на кореспонденция в миналото.
