08:30 / 30.10.2025
2107
От 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 г. Арт галерия Le Papillon с удоволствие Ви представя третото издание на кураторски проект "Диалози“ – резултат от инициирана творческа провокация към няколко художника. С успешното представяне на първите две издания на проекта през 2023-та и 2024-та година, се положиха основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.
Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да отбележи Денят на народните будители и осемнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар за публиките не само от град Варна.
Кураторският проект изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:
"Архитектоника“: Валентин Узунов – Станимир Видев
"Радостта от живота“: Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска
"Гласът на безмълвието“: Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков
"Спонтанно съгласуване“: Петринел Гочев – Лилияна Александрова
"Тя“: Татяна Харизанова – Милена Младенова
Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения.
"Архитектоника“ е темата, около която се движат абстрактните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. Живописта и на двамата автори е резултат от много стадии на добавяне, отнемане, натрупване, издраскване на поетапно положени слоеве маслени бои. И ако Валентин Узунов е разпознаваем с пастелния си колорит, решително, дори агресивно отнемане на горните пластове боя, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз формация от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата създават внушението за направени на един дъх платна, но в действителност всяка от тях изминава дълъг работен процес с шпатула и разговори, за да ни нахрани с енергията на плътен, искрящ цвят. Хармонията им в стилизацията на сгради и фигури е забележителна, и платната им предизвикват екстаз и радост.
А "Радостта от живота“ е обединяващата фраза за живописното състояние, което създават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И ако общият тон от "Радостта от живота“ за двамата е синият цвят, разложен от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в различни посоки. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и усещане за радостта и красотата на мига, то Тереза ни предлага пречистване и просветление с абстрактните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от страстта, с която рисуват. И ако при Вихрони е линеарно насочена, то при Тереза страстта е експресивна, бурна, необуздана.
Следващата двойка анализира тихия шум и минималистичния изказ. Или по-точно "Гласът на безмълвието“ е темата, на която разговарят платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не описват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не липсата на звук, а присъствието на тишината след вятъра, след бурята, след като се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а сякаш я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, като че ли на прага на изчезване. Те не са архетипи, а спомени. Безмълвието тук е това на споделения, но вече забравен миг, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно състояние, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза между два удара на сърцето.
При Петринел Гочев и Лилияна Александрова "Спонтанно съгласуване“ се получава не за първи път. Артисти, определящи се като "от една кръвна група по отношение на светоусещане, въпреки крайните им различия в житейски план.“ Петринел вярва, че двамата имат нещо близко в усещането за образ и "всеки от нас обича да претворява парчета от дните около нас.“ За участието си в проект Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той казва: "Това ни събира като художници от една кръвна група. И все пак всеки от нас е толкова различен от другия колкото различни са животите ни. Нейната чувствителност към детайла, умението и да намира вълнуващо значение в обикновени сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това предизвиква истински интереса ми да работим в общо поле, но същевременно да запазим пълна необвързаност в подход и теми. Съгласуване за присъствие в едно общо поле на взаимодействие, чрез опазване един от друг тайната на породения образ – това аз наричан Спонтанно съгласуване. Предизвикателството си струва.“ Същата лекота и непринуденост се усеща и при споделеното от Лилияна, относно участието й в проекта: "Въпреки крайните ни различия в житейски план, откривам една и съща нишка да преминава през творчеството ни, сякаш се намираме в общ нюанс от целия безкраен спектър на това, което е възможно да се създаде. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цял живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си усилие, за да го дефинирам и пресъздам.“
Вечната тема за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, обобщено в лаконичното "Тя“, са избрали за своя диалог Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно изобразяване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки често залагат на ярки, силни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани обеми, създаващи емоционално категорично присъствие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова искрено, почти символно и щрихово изгражда своите женски образи в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си стил. Пластичния й език е основан на рисунката и контраста, на противопоставянето между светли и тъмни зони. Чрез разкриване на напластените багрени слоеве, текстурата на живописния слой в монохромните й платна създава плътност на образа и солидно присъствие. Линията, изследвайки житейски преживявания, вихъра на емоциите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, така и в съзнанието на зрителя. И като съвсем естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия преминава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка превръща студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки плавно преливащи обли обеми, придавайки му нежно излъчване и усещане за топлота и близост. Милена изобразява женското тяло почти идолно в творбата "Отражение“, където "Тя“ е събирателен образ, а женското тяло е обект на вдъхновение, съзерцание, изследване.
Диалогът в основното си значение е разговор между двама или повече събеседници на конкретна тема при пълна равнопоставеност. Защото диалогът е по-важен от консенсуса и в диалога с другите можем да намерим себе си, излизайки от собствените си човешки граници. И ако на пръв поглед тези диалози са съставени от паралелни монолози, то усещането за разговор, макар и проведен на изящния език на цвета и четката, на камъка, присъства убедително. Осигурявайки творческа среда за разговори, галерията стимулира както мисълта, така и сетивността, защото в провеждането на диалог се убеждаваме, че са важни не толкова въпросите, а отговорите и реакциите. Реализирането на настоящия проект съвпада по случайност с множеството политически дебати, превзели топлата цветност на есента и това някак допълнително го отличава и дава още по-голяма висота на изкуството в общия му смисъл, ситуирайки го над злободневието.
Диалогът е безкраен разговор, както е безкрайно многообразието на гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор. Диалогът не може да бъде разделен на части, защото е безкраен, а безкрайното няма среда. Тези особености на диалога дават повод на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят диалог в голямото време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката култура на един разговор с вариации върху вечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство творци.
Желанието на галерията е да инициира създаването на нови произведения, на изцяло нов културен продукт с висока художествена стойност, чрез диалози между творци, които са на малки или големи разстояния, харесват взаимно творчеството си и се провокират. А провокацията в изкуството дава тласък за развитието на творците и повишава неговата художествена стойност.
Заповядайте на откриване на изложбата на 01.11.2025 /събота/ от 17.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon да споделите нашия празник, който е и празник на всички последователи на нашата дейност, автори с които работим и почитатели на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от "Диалози“-те между художниците, имаме и честта и възможността да се насладим на няколко музикални изпълнения - произведения на български композитори в изпълнение на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова.
Експозицията може да бъде видяна от 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.
Изложбата и реализирането на проекта се осъществява с любезната финансова подкрепа от Фонд "Култура“ на Община Варна.
