Днес свеждаме глава пред паметта на Васил Левски – Човекът, който ни завеща най-високата мярка за свобода, чест и достойнство. 152 години след онзи мразовит февруарски ден, в който Апостолът е обесен, България е свободна. Но свободни ли сме ние, българите? Това заяви кметът на София Васил Терзиев във Facebook.

Ето какво още каза той:

Свободни ли сме, когато институциите са завладени, когато решенията, които засягат народа, не се взимат в интерес на народа? Свободни ли сме, когато вместо под османско робство, голяма част от българите живеят в икономическо робство – зависими от ниски доходи и липса на реални възможности?

Свободни ли сме, когато истината трудно си пробива път, а страхът често сковава обществото ни? Левски мечтаеше за "чиста и свята република", в която "всички българи – било то чорбаджия или сиромах – да бъдат равни в правата си". Днес обаче виждаме друго: едни са по-равни от другите. Законите невинаги важат за всички. Честният човек често е принуден да се бори не за идеалите си, а за оцеляване.

Апостолът ни завеща да се борим, а не да се примиряваме. Да бъдем будни, а не преклонени. Да знаем, че свободата не е даденост, а отговорност.

Какво означава днес да следваме Левски?

- Да не търпим беззаконието и несправедливостта. Днес истинската свобода изисква да се противопоставяме на корупцията и предателствата.

- Да вярваме в силата на общността. Левски не чакаше "Великите сили", а изграждаше революционна мрежа, която самият народ да носи в сърцето си. Днес това означава да си върнем чувството за заедност, за обща кауза, за градивност. Да имаме ясна обединяваща цел пред България и Европа.

- Да се борим за икономическа и социална справедливост и духовна свобода. Апостолът казваше: "Дела трябват, а не думи." Дела трябват и днес – за справедливи условия на труд, достойни заплати, достъп до качествено образование и здравеопазване. За да не бъдем зависими.

- Да не се страхуваме да говорим истината. Днес истината отново е сила, която може да ни направи свободни. Апостолът вярваше, че свободата не идва отвън. Че тя не е дадена от някой друг, а е избор, който правим всеки ден – като народ, като общество, като личности.

152 години след обесването му, Левски не е само портрет на стената. Той е съдникът в нашата съвест. Стремежът ни към смелост, към лъвски скок, към родолюбие. Нека покажем, че частица от него продължава да живее във всеки един от нас и че саможертвата му не е била напразна. Нека покажем, че още носим неговия дух - в битката за справедливост и в отказа да се примирим. Нека бъдем смели и изградим държава, която да бъде достойна за неговата саможертва.

От нас зависи!

Нека не чакаме някой друг да ни направи свободни!

Поклон пред паметта на Апостола на свободата - Васил Левски!