Свети Атанасий е възприеман като повелител на зимата

На 18 януари православната църква почита Св. Атанасий Велики, а в народните представи този ден е известен като Атанасовден. Това каза за ФОКУС, д-р Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "Според вярванията, при подялбата на света между светците, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове. Затова той много често е възприеман и като повелител на зимата. На този ден обаче българите вярват, че зимата се разполовява. Затова е наричан още и Свети Зима, защото се смятало, че от Атанасовден нататък тя си отива – св. Атанас яхва бял кон, облича бялата си риза и отива да вика лятото. Затова много рано на този ден всички се отправят към някои височини над селището, за да посрещнат изгрева на слънцето където се палят огньове и се прескачат за здраве. За да не се разсърдят болестите обаче на този празник жените не трябва да работят никаква домашна работа“, поясни д-р Йорданова.

По думите й, в народните представи още св. Антон и св. Атанас са наричани бащи на чумата, защото според преданието тя се е родила на техния празник и затова и Атанасовден, подобно на Антоновден е познат на места и като Лелинден.

"Според една българска легенда пък св. Антон и св. Атанас са братя близнаци, които са били ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи все още не са били измислени, двамата братя работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта, за да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал кучето, което стояло близо до тях и видял, как то си е кръстосало лапичките и му дошла идеята, че може да измайстори ковашки клещи, по подобие на кучешките крака. Оттогава двамата братя св. Антон и св. Атанас са възприемани и като покровители на ковашкия занаят. На този ден ковачите са давали курбани от овни или от бикове за здравето на семействата си и на тях самите“, каза още д-р Ваня Йорданова.