Свободни, но опасни – такава е реалността за голяма част от наркозависимите у нас, защото липсва законов механизъм, който да следи какво се случва с тях след лечението им. В много от случаите те се връщат към дрогата, а с нея – и към агресията. В Русе мъж, употребил кристали и подпали блока, в който живее. Съседите му се оплакват от постоянен тормоз, а от психодиспансера в града настояват за охрана, защото трудно се справят с агресивните пациенти.

Гняв, стъкла и огън. Това остави след себе си 30-годишен наркозависим от Русе, който запали апартамента си за пореден път.

Пенка Станчева - съседка: "Взема кристали. Постоянно тормози майка си и брат си за пари, иска пари! Цяла нощ е викал, трошил телевизори и после вече почна отгоре да хвърля чаши, чинии електроуреди и взе бойния чук и почна да разбива терасата. И после каза удрям една клечка и ще ви запаля всичките тука."

Николай Николов – брат на извършителя: "С юмрук ме удари, защото се намесих, той тормози майка ми."

Случаи като този се поемат от специалистите в отделението за лечение на зависимости. Д-р Станислав Иванов казва, че е виждал всичко в 28-годишната си практика.

Д-р Станислав Иванов – началник на отделението за лечение на зависимости в Русе: "Имали сме случай в остро мъжко отделение, в който девет полицаи не могат да овладеят пациент след употреба на метамфетамини. Това е хронично, рецидивиращо заболяване. Това е болест до живот."

Лечение има, но след него зависимите се връщат в старата си среда. Където модерната дизайнерска дрога е все така лесно достъпна.

Д-р Станислав Иванов: "Успешността зависи и от подкрепящата среда. Следващата стъпка е ние да предадем човека на близките. Ами като ги няма близките? Те не са тук, много често даже не търсят кой е лекуващия лекар. Затова апелирам - родители, и към гражданското общество, като видите проблем - идете, бъдете. Това е най-големия проблем – безразличието. пише БНТ.

Липсата на контрол след лечението, на семейна подкрепа и на правен механизъм за наблюдение, връща зависимите към наркотиците. А докато ситуацията се промени, медиците у нас продължават да се надяват на охрана на работните си места, която да ги предпази от агресията на болните.