Апелативен съд – Пловдив потвърди наказанието доживотен затвор за Николай Куртев от Септември. Той е признат от Окръжен съд – Пазарджик за виновен в това, че на 27.07.2024 г. в Пазарджик, в сградата на хотел "Тракия", при условията на опасен рецидив е умъртвил бившата си приятелка – Пенка Каменова от пловдивското село Триводици, като е извършил деянието по особено мъчителен за пострадалата начин, с особена жестокост и предумишлено.

С присъдата Куртев е осъден да заплати на всяко от четирите деца на пострадалата по 250 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати на други четирима граждански ищци по 50 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.1 НПК.

Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив от подсъдимия чрез двамата му защитници и лично от него с оплакване, че е несправедлива относно вида на наложеното му наказание, поради което молят да се измени и да му се наложи наказание от 20 години лишаване от свобода.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив предлага постановената доживотна присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Апелативният съд отхвърли като неоснователна жалбата на подсъдимия и двамата му адвокати.

Подсъдимият живеел в Септември заедно с братята си, като всички те са криминално проявени. Той е осъждан общо четиринадесет пъти за тежки умишлени престъпления, основно против собствеността на гражданите.

Последните му осъждания са за умишлено нанесени телесни повреди, включително и средна такава на старши надзирател в затвора в Пазарджик, хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на власт, палеж, прокарване в обръщения на подправени парични знаци. Изтърпявал е многократно наказания лишаване от свобода и пробация. Освободен е от затвора в Пазарджик по последно изтърпяно наказание лишаване от свобода на 27.07.2023 г.

През 2021 г. той се запознал с пострадалата, с която скоро заживели на семейни начала. Тя имала три момичета от първия си съпруг, които оставила на отглеждане при баща им и родила момче от подсъдимия. През лятото на 2024 г. отношенията им се влошили и тя го напуснала. Заживяла в хотел "Тракия“ в Пазарджик, като изкарвала прехраната си като проституирала.

Куртев искал тя да се върне при него, но тя отказала. Споделила пред свидетел, че я биел. На 27.07.2024 г. подсъдимият пристигнал с влак в Пазарджик и устроил засада на пострадалата, като накарал непознат да й се обади по телефона, за да слезе пред хотела. Тя излязла, видяла подсъдимия и побягнала обратно. Успяла да влезе в незаключено помещение, но той я настигнал и я намушкал с нож 14 пъти в гърдите и корема, след което избягал. Свидетели чули виковете й и я открили да лежи безпомощна в локва кръв. Извикали помощ на телефон 112. Пристигналият медицински екип обаче само установил смъртта й.

В заключението си по назначената и изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза вещите лица са констатирали, че смъртта на пострадалата е настъпила в рамките на няколко минути. Пострадалата могла да усеща неизбежността на настъпващата смърт, като това е било при едновременното усещане на негативното и мъчително чувство за неизбежност и необратимост.

След като избягал от хотела подсъдимият стигнал пеша до с. Драгор, където живеел негов роднина. Укрил ножа в купчина строителни материали. Преспал в къщата, където по-късно бил открит от полицията и арестуван. Показал къде е скрил ножа, по който имало следи от кръвта на пострадалата.

Апелативният съд прецени, че доказателствата по делото дават основание да се приеме от обективна страна, че убийството в конкретния случай осъществява всички квалифициращи го елементи, предявени като обвинение на подсъдимия, а именно предумишлено, по особено мъчителен за пострадалата начин, с особена жестокост и при условията на опасен рецидив.

Спорният въпрос по делото е за вида и размера на наложеното на Куртев наказание, а именно доживотен затвор. Първоинстанционният съд е преценил, че именно такова по вид наказание може да изпълни пълноценно целите на наказателната репресия и не съществува друга опция - с по-леко по вид наказание, а именно лишаване от свобода, измежду алтернативните санкции на чл.116 ал.1 НК да се изпълнят тези цели, включително поправянето и превъзпитанието на подсъдимия - изводи, които се възприемат и от настоящата инстанция.

Решението на апелативния съд не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд.