Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Миряни от цялата страна се събраха днес в Преображенския манастир край Велико Търново, за да отбележат заедно храмовия празник на светата обител. Празничната служба бе водена от игумена – отец Георги, предаде кореспондент на "Фокус“. След литургията и водосветът бе раздаден и курбан от риба за здраве и берекет.

И през тази година, както винаги досега, имаше хора, които пренощуваха в манастира, за да участват и във вечерната служба.

Преображенският манастир е четвъртият по големина манастир в България след Рилския, Бачковския и Троянския. Основан е по времето на Второто българско царство XIII-XIV век, като първоначално се е намирал на около 1,7 км. от сегашното си местоположение. При разкопки през 1992 гoдина на това място са разкрити изцяло основите на старата църква. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир на Света гора, но през 1360 гoдина се сдобива със самостоятелен статут. След завладяването на Търново от османците манастирът няколко пъти е опожаряван, а накрая е и разрушен. Възстановен е на сегашното си място през 1825 година от рилския монах отец Зотик, който е и негов пръв игумен. През 1834 година започва строежа на църквата му от майстор Димитър Софиянлията. Той обаче е заловен и обесен заради участието си във Велчовата завера, а църквата е достроена от Колю Фичето и Иван Бърната. Стените на храма са изписани от Захарий Зограф от Самоков. На една от външните стени той рисува стенописа "Колелото на живота“, който привлича и днес миряни и богомолци от цялата страна. По своята архитектурна форма Преображенският манастир спада към т.нар. манастири крепости. През Възраждането в него намират подслон някои от националните революционери: Васил Левски, Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев. Тук приема монашески сан съратникът на Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото. По време на Руско-османската война от 1877-1878 година манастирът е превърнат във военна болница на руската армия. В знак на признателност след края на войната руските войници подаряват на манастира днешни църковни камбани.

Към момента в светата обител тече реставрация на стенописите в манастирската църква, но остава проблемът с рушащите се сгради в източното крило.