Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Днес, около 10:30 ч., пътувах с автобус 83 от "Красно село" в посока "Парадайс". По време на пътуването чух разговори между пътници за едно момче, което видимо не беше в добро състояние. Изглеждаше объркано, говореше неща, които на околните им се струваха неадекватни, и сякаш не осъзнаваше напълно какво се случва около него. Така започва разказът на Йони Д. в социалните мрежи.

ФОКУС реши да публикува това защото хубавите новини и сърцатите хора у нас стават все по малко.

Ето и останалото без редакторска намеса:

Чух предположения, че може да е употребило някакви субстанции, но истината е, че никой от нас не знаеше какво всъщност му се е случило. А точно това ме натъжи най-много - колко лесно можем да започнем да съдим някого, без да знаем през какво преминава и дали в този момент няма нужда от помощ.

И тогава шофьорът на автобуса направи нещо, за което искам да му благодаря от сърце.

Когато стигнахме бул. "България“, той помоли пътниците да слязат. След като всички слязохме, затвори вратите, остана с момчето и започна да търси съдействие по телефона, доколкото успях да видя. Вероятно е потърсил помощ от полицията и медицински екип, за да се установи какво се случва с него.

Остана до него и започна да разговаря с него спокойно.

Не знам името на този шофьор. Не знам дали някога ще прочете тези думи. Но искрено се надявам да стигнат до него, защото заслужава да знае, че някой е забелязал постъпката му и я е оценил.

В свят, в който толкова често бързаме, подминаваме чуждата болка и си казваме, че не е наша работа, този човек избра да не остане безучастен. Избра да не подмине едно дете, което видимо не беше добре. Избра да реагира, вместо просто да продължи по маршрута си.

И точно това е човечност!

Като майка, сърцето ми се сви, когато видях това момче. Тук искам да вметна, че момчето изглеждаше доста добре облечено, чисто и спретнато. Моля се някой просто да не го е подлъгал с нещо лошо. Не знам какво му се е случило. Не знам дали е имало проблем в училище, дали му е прилошало, дали някой му е дал нещо, или причината е съвсем различна. Знам само, че в този момент то изглеждаше като човек, който има нужда от помощ.

И си помислих колко е важно в такива ситуации да има някой, който да забележи, да се загрижи и да направи нещо.

На този шофьор искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря Ви, че не подминахте ситуацията. Благодаря Ви, че проявихте загриженост и че поставихте безопасността и състоянието на едно дете над обичайното бързане и ежедневните ангажименти.

Надявам се от цялото си сърце момчето да е добре, да е получило необходимата помощ и всичко да е наред с него.

Понякога не е нужно да направиш нещо грандиозно, за да бъдеш нечий герой. Понякога е достатъчно просто да не останеш безучастен.

И нека тази история бъде напомняне, че шофьорите на градския транспорт не са само "лошите“, за каквито много хора ги смятат. Сред тях има и хора с големи сърца, с човечност и съвест, които в точния момент могат да направят нещо наистина значимо за някого. Понякога една постъпка е достатъчна, за да промени представата ни за цяла група хора. Днес този шофьор ми напомни, че доброто все още го има и че си заслужава да го забелязваме, да го ценим и да говорим за него.