Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Днес, на 5 януари, Българската православна църква почита Св. прор. Михей, Св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария. Сред народа празникът е известен като зимен Кръстовден, като се вярва, че днес и в дните около Богоявление можем сами да се орисаме с по-благосклонна съдба през годината.

Етнологът и дългогодишен служител в Регионалния исторически музей – Велико Търново Дора Недева ни припомня, че на 5, 6 и 7 януари предшествениците ни са загърбвали злото и са насочвали мислите си в позитивна посока.

Те смятали още, че в днешния ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. Българите вярват в животворящата, очистителна и целебна сила на водата и нейната способност да "помни" и да помага за сбъдването на съкровени желания.

Вечерта преди Богоявление (Йордановден) е последната кадена вечер. На трапезата се слагат постни ястия - зелеви сарми, пълнени чушки, боб, орехи, вино, обреден хляб, жито и недогорялата свещ от предходната кадена вечер. Между двете световни войни великотърновки предпочитат да пълнят сармите и чушките с булгур, вместо с ориз. В тази вечер в много домове по разчупените орехи гадаят за здравето на всеки един член от семейството.

"Предшествениците ни вярват, че в тъмна доба срещу празника небето се отваря и, който праведен си поиска нещо в този свят миг, то ще се изпълни през годината с помощта на мълчаната и наречена вода. Обикновено в миналото старостоличани не спят, за да станат част от "чудото". В полунощ младите болярки най-често си пожелават да спечелят сърцето на любимия, а напетите местни младежи обръщат внимание, освен на “любовните трепети", и на желанията си за "изграждането на кариера и сдобиването на много пари". В трудните военни години великотърновци като истински патриоти отправят молитви и за сбъдване на голямата българска мечта - национално обединение и благоденствие“, посочва още Дора Недева.