Големият празник Възнесение Господне или Спасовден, както е известен в народната традиция и отбелязваме днес, винаги се пада 40 дни след Великден и е в седмия велик четвъртък след Възкресение Христово. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. "Спасовден се свързва преди всичко с култа към мъртвите. Според народната вяра и традиции, душите на покойниците са разпръснати на велики четвъртък и на Спасовден или пък на Свети Дух на места, Господ си ги прибира обратно. Затова в сряда вечерта или рано сутринта на самия празник Спасовден, жените отиват на гробищата, раздават коливо, хляб за Бог да прости техните покойници“, поясни Йорданова. Тя допълни, че има и обичай, на този ден повторно да се боядисват червени яйца и да се раздават за умрелите. Обикновено по пътя към гробищата не се говори, за да не се смутят и притеснят душите на покойниците.

Йорданова отбеляза, че Спасовден е професионален празник на редица професии – на хлебари, на строители, на хотелиери, но най-вече на шофьори. Имен ден на него празнуват Спас, Спаска, Спасена и други. "В Средните Родопи има изключително силно разпространен култ на този ден. На множеството параклиси, които се намират в района обикновено на този ден се дават курбани, най-вече за здравето на шофьорите и за безаварийното им пътуване. Това е практика, която се спазва и понастоящем и която се е утвърдила като устойчива за нашия край“, каза още Ваня Йорданова.

Нели ГЕРГЬОВСКА