Смолянчани се поклониха пред подвига на героите дали живота си за свободата на Родопите на връх Средногорец, предаде репортер на "Фокус“. На тържественото честване на 113-годишнината от Освобождението на Родопите на Родопската Шипка присъстваха Радостин Илиев – зам.-министър на отбраната, Николай Мелемов – кмет на Смолян, Лариса Савова – народен представител, негово преосвещенство смолянски епископ Висарион, Андриян Петров – изпълняващ длъжността областен управител на Смолян, Димитър Кацаров – председател на Общински съвет – Смолян, общински съветници, полк. Стефан Димов – командир на 101-ви Алпийски полк, военнослужещи, представителния духов оркестър на ВВС, директори на държавни и общински институции, директори и представители на образователните институции, ученици, граждани и гости.

Слово произнесе Мария Маргаритова – уредник в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян, която посочи, че днес отдаваме почит на тези, които извоюваха свободата на Родопите – героите от славния 21-ви пехотен Средногорски полк и техния командир полк. Владимир Серафимов, доброволческите чети и родопското население, положили неимоверни усилия Освобождението да стане реалност. "34 години след несправедливите решения на Берлинския договор от 1878 г. Родопа живее разделена и притисната от чужда власт. Селата са разорени, храмовете обезлюдени, вярата задушена. Но под пепелта на робството тлее жарта на надеждата. "По-добре мъченическа смърт, отколкото нова робия“ – шепнат старците по селата, готвейки се за решителния бой““, посочи Маргаритова.

Тя припомни решителната битка на кота 1311 на връх Кавгаджик, днешен Средногорец. "21 октомври е решителният ден. Четири пъти по-многобройния враг се хвърля в атака. Планината ехти, склоновете са покрити с тела. "Бяхме мокри, гладни и изтощени – спомня си един войник. – Но когато чухме гласа на командира "Момчета, тук е България!“, силите ни се върнаха. Забравихме умората и тръгнахме напред. До тях са жените и децата от околните села. Под куршумите те носят вода и хляб, превързват ранените. Старци изнасят бойци от полето, младежи водят войниците по тайни пътеки. Народ и войска са едно. Вечерта на 21-ви октомври врагът не издържа. Турските батальони са обърнати в бяг. Родопа е спасена. По-късно самият Явер паша признава: "Ураган, който може да бъде предизвикан само от един-единствен замах на сабята на командира“. Да, това бе ураган от българска храброст и родопска твърдост! С тази победа полк. Серафимов изсича върху сърцето на Родопа знака на свободата. И този знак свети и до днес!“, каза Маргаритова.

Тя разказа и как през 1932 г. признателните родопчани събират средства, като продават имоти, ценности и добитък, за да издигнат паметник на връх Средногорец.

След прочувственото слово, епископ Висарион в съслужие със свещениците Запрян Шиков и Димитър Куцев отслужиха заупокойна молитва за загиналите войни на Родопската Шипка. След това всички присъстващи ги почетоха с падане колене и едноминутно мълчание.

След това в знак на признателност и благодарност, пред паметника на връх Средногорец бяха поднесени десетки венци и цветя от институции, народни представители, общински съветници, училища и граждани.