Димитровден е сред най-почитаните есенни празници както в Родопите, така и в цяла България. В народните представи той е пределен момент в природата и оттук идва израза: "Свети Георги носи лято, а свети Димитър – зима“. Това каза за "Фокус“ Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.

Пределният момент идва оттам, че на Димитровден свършва периода, в който се наемат овчари, ратаи, говедари. Той е от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден и на места разплащането става на следващия ден и затова този ден се нарича още разпус.

В родопското село Стърница празникът е наричан Касум. Тогава се пекат колаци или марудници и те се дават на съседи и на овчаря, който е пасъл овцете през изминалата година. Тогава се лъчат овцете и се вярва, че ако ти влезе първо жена в къщата, то в следващата стопанска година ще се раждат повече женски агънца в това семейство, разказа етнологът.

В село Гълъбово пък 12 дни след Димитровден се гадае какво ще бъде времето през 12-те месеца на годината. На първия ден след празника се гадае какво ще е времето през ноември, на втория през декември, на третия през януари и т. н. В село Давидково сутринта на Димитровден се поглеждат овцете. Ако те са се събрали накуп се е вярвало, че зимата ще бъде зла и студена. Пак в района на община Баните на Димитровден против вълци не се пипат ножици и ножове. Една седмица след Димитровден наричат за времето – ако падне градушка, ще падни градушка и през зимата. Шестте дни след празника са известни като броените дни. 

На този празник са се устройват и до днес курбани, селски сборове и служби. В събота преди Димитровден се е правила и Димитровденската задушница. Празникът на свети Димитър се чества от всички именици и техните роднини, които носят неговото име, каза още етнологът.