Мъж, обвинен в две наркопрестъпления, остава за постоянно в ареста. Апелативен съд – Варна провери правилността и законосъобразността на взетата от Окръжния съд в Шумен най-тежка мярка за неотклонение. Производството пред горната инстанция бе инициирано с жалба на обвиняемия.

Юлиян Р. е привлечен към наказателна отговорност за това, че в Шумен държал с цел разпространение 3.8 гр. марихуана и че в съучастие с друг мъж в с. Жълъд засял и отглеждал 14 растения от рода на конопа. Второто деяние е осъществено в периода между юни и септември тази година.

Прокурорът счита, че събраните веществени доказателства безспорно обосновават предположението за съпричастността на 45-годишния мъж. Той е бил осъден условно през 2023 г., но наказанието не е постигнало никакъв резултат и не е довело до промяна в навиците му, каза представителят на Апелативна прокуратура – Варна.

Защитата изтъкна необходимостта Юлиян Р. да полага грижи за малолетното си дете и болната си майка, както и трудовата му ангажираност. Тези обстоятелства изключват вероятността от укриване. По мнението на адвоката, домашният арест би обезпечил целите на наказателното производство.

Съдебният състав оцени жалбата като неоснователна.

Спрямо задържания са повдигнати две обвинения за осъществени две престъпления – отглеждане на наркотични вещества в съучастие и държане на марихуана. Достатъчно доказателства потвърждават основателността на подозрението, че той е съпричастен към инкриминираната деятелност, посочи Апелативен съд – Варна. Бил е задържан след като е бил наблюдаван от органите на реда. Опасността от извършване на престъпление не е хипотетична, тъй като разследваната дейност е осъществена в изпитателния срок на предходно осъждане отново за отглеждане на марихуана. Настоящото престъпление е в рамките на определения изпитателен срок.

И този съдебен състав намира, че единствената законосъобразна мярка в случая е задържане под стража. Социалните и семейни обстоятелства не са от такъв характер, че да налагат обвиняемият да не бъде лишен от право на свободно придвижване. Съдът заключи, че всички законови предпоставки, които обуславят необходимостта от най-тежката мярка за неотклонение, са налице.

Определението на втората инстанция не подлежи на обжалване.