08:35 / 13.07.2025
1436
Мистичен, познат и в същото време будещ желание да бъде още по-добре разбран. Това е Владимир Димитров – Майстора – класик сред българските художници. Интересът на Майстора към собственото му лице е много ранен – започва още като ученик в Кюстендил. Художествената галерия в града под "Хисарлъка“ представя за първи път в експозиция уникален портрет-фотография, предаде "Фокус“. Той е рисуван с креда, увеличен в естествен ръст. Първоизточникът не е запазен.
Майстора го е рисувал около 1902 – 1903 година, докато работел като писар в Кюстендилския съд. Още тогава рисувал непрекъснато – всичко, което попаднело пред очите му. Искал да учи в Рисувалното училище в София, но нямал средства. За да докаже, че умее да рисува, направил подобни портрети по снимка на някои от адвокатите и изтъкнати членове на съда.
Убедил ги в таланта си, а те осигурили малка ежегодна сума за неговата издръжка в столицата. Този автопортрет, който Майстора винаги държал окачен над леглото си, се показва за първи път в експозиция.
Изложбата носи името "Избрани и рядко показвани творби от фонда на Художествена галерия Кюстендил“ и може да бъде разгледана до 17 септември в храма на Майстора в града на художниците.
Ранната история:
Когато Владимир Димитров – Майстора бил шестнадесетгодишен е назначен за писар в Окръжния съд, а работата му била да преписва съдебните протоколи. В свободното си време скицирал разсилния, другите писари, адвокатите и подсъдимите, а също и пейзажи от околностите на града.
След около пет години писарска работа, рисунките които правел, заинтригували председателя на съда Никола Чехларов. В желанието си да направи нещо за младото момче той споделил с колегите си – съдии и адвокати, за неговия самороден, нешколуван талант.
Особено заинтересуван бил членът на съда Величко Граблашев. Високо ерудиран човек, той знаел, че наскоро в столицата било открито Държавно рисувално училище (1896). Изпратил 20 от скиците на Владимир и писмо с лична молба до Иван Мърквичка. Отговорът бил, че момчето е талантливо, но стипендия няма и трябва да се потърсят средства в Кюстендил.
Тогава Чехларов събира рисунките му и прави първата изложба на младежа на 11 май 1903 г. в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил. Уговорил по-видни кюстендилски граждани да събират месечно определена сума, и с първоначално събраните средства Владимир Димитров постъпил като извънреден ученик в Държавното рисувалното училище (днешната Национална художествена академия – София).
Той изминал пеша пътя от Кюстендил до София, за да не похарчи за собствени нужди нищо от подарените му средства.
