"Старият Добрич" от края на 19 век и началото на 20 век "оживя" чрез празника, който е организиран днес в едноименния архитектурно-етнографски комплекс на открито, предаде репортер на Агенция "Фокус". Калдъръмената уличка с дюкяните в посока часовниковата кула се изпълни с глъч, народна музика, песни и хора, с красотата и цветовете на творбите, създадени от добруджанските занаятчии. 

Някогашната атмосфера се допълва от геврекчийчета, които предлагат топлите хлебчета, изпечени в пещ с дърва, както едно време - нанизани на прът, а провикванията им напомнят за старите български филми. Днес в "Старият Добрич" не липсват и вестникарчета с едновремешни местни печатни издания. Част от "живата" картина на някогашния град са и коконите с модерни капели и градски рокли, а в един от ъглите всеки гост може да опита вкусно и ароматно кафе, приготвено на пясък.

И разбира се, центърът на празника днес са добруджанските занаятичии - иконописец, кожар, ножар, дърворезбар, шивачка, плетачка и други. И както отбелязаха организаторите на събитието, подкрепено от общината - Сдружението на местните занаятчии, НЧ "Български искрици", Регионален исторически музей и Драматичен театър, този празник чества Свети Спиридон Чудотворец, закрилник на занаятчиите, но е посветен на децата и младите хора, защото те са приемниците и пазителите на нашите традиции. Занаятите от векове се предават от човек на човек, майсторлъкът изисква време и усърдие, желание и вдъхновение.

Празник като днешния среща младите хора по най-непосредствения начин със занаятите, като ги въвлича в самото ръкоделие п од наставничеството на майстора занаятчия и приложника творец. Деца от различни добрички училища и гимназии преживяха самия творчески процес, докосвайки се до неговите особености, правейки първи стъпки с длето, с тъкачен стан, с игла и гергеф. 

По думите на Магдалена Петрова, председател на НЧ "Български искрици", щастие е точно днес всички занаятчии да отворят сърца, души и врати за следващото поколение български майстори: "За да увеличим благосъстоянието си, е нужно да създадем условия на приемственост. Не трябва да допускаме всяко следващо поколение да започва от нулата, с нещо ново, без опит, лишено от база и генетичното богатство на предишните поколения. Огромното богатство, което трябва да предадем, е опитът, знанието, умението и наличието на ценностна система".

Жулиета НИКОЛОВА