С изложба Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 115-годишнината от рождението на един от съоснователите и първи ректор на търновската алма матер чл.-кор. проф. Александър Бурмов (1911–1965). Експозицията е подредена в Централната университетска библиотека.

В официалното откриване се включиха проф. д-р Николай Кънев, заместник-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност и декан на Историческия факултет, и проф. д-р Ивелин Иванов, директор на ИБИК.

В приветствието си проф. Кънев подчерта, че в историята няма случайни събития. Създаването на Великотърновския университет е резултат от визия, кураж и лична отговорност.

"Александър Бурмов е човекът, който превърна идеята в институция, а мечтата в университет. Историк, учен и визионер, който мислеше мащабно и действаше смело", заяви заместник-ректорът.

Чл.-кор. проф. Александър Бурмов е роден на 2 февруари 1911 г. в с. Бяла Черква, Великотърновско. Умира внезапно на 3 септември 1965 г. в София. Учи в Духовната семинария в София, но напуска преди последната година. Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София. През 1932 г. записва Славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, а по-късно и История.

През 1940 г. получава стипендия "Марин Дринов“ и специализира във Виена при проф. Хаек. След дипломирането си работи като заместник-декан, а впоследствие и декан на новооткрития български университет в Скопие. От 1945 г. е хоноруван доцент, а от 1946 г. редовен доцент и ръководител на катедра по история на България в Софийския университет. През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

През 1963 г. участва в основаването на Великотърновския университет и става негов първи ректор. Ръководи университета до преждевременната си смърт през 1965 г. Трите му години като ректор са период на големи надежди, силен ентусиазъм и трудни изпитания.

За своите приятели и съмишленици Александър Бурмов остава одухотворен интелектуалец с широки интереси, изключителна енергия и нестандартно мислене. Човек с остър ум, силно чувство за справедливост и смелост да казва истината. Личност, която оставя дълбока следа в историята на българското висше образование.