14:16 / 06.08.2026
214
Родилка от Варна търси истината за внезапната смърт на детето си в края на деветия месец. Случаят е от 30 юли, когато 2 дни преди планово секцио Парисия разбира, че бебето е починало.
Родителите се съмняват в лекарска грешка и неглижиране на състоянието на плода.
Вижте целия разказ на Патрисия Ялчин:
Започнах следенето си при д-р Цонев в началото на месец юни, до преди това бях при д-р Петинка Цветкова. Благодарение на нея успях да изляза от доста рискови ситуации и да износя бебето до 9ти месец успешно. Живо, здраво, доносено бебе. Както и да е…
Всичко вървеше нормално, дори бих казала перфектно.
С д-р Цонев първоначално бяхме назначили дата за секцио на 23.07, но в последствие той реши, че е прекалено рано и трябва да си избера дата по-близка до термина, затова избрах датата 01.08. В началото на месец юли реших да отида на преглед при д-р Цветкова, за да се видим, най-вече, защото беше до мен през цялата бременност и някакси не исках да я пусна до последно, може би съм усещала нещо. Там констатирахме, че плацентата ми старее доста бързо. Тя се притесни и за околоплодните ми води.
Много държеше д-р Цонев да бъде предупреден. На 13.07.2026 бях на преглед при д-р Цонев, където му споделям за мнението на д-р Цветкова, споделям му, че съм и в постоянни контракции, споделям му за болката между краката, също, че усещам гащичките си по-мокри. На видеозона ясно се видя застаряла и напукана плацента, при което моята реакция беше да попитам какво се случва и защо плацентата ми изглежда по този начин.
Получих отговор, че точно това е ефектът, който търсим и няма причина за притеснения. Контракциите били “подготвителни" и трябвало да станат плътно 1 час активни контракции, за да се съмняваме в настъпило раждане. Естествено, аз се доверих на думите на един от най-добрите доктори в града и неглижирах ситуацията.
Иии прегледите бяха до тук. На въпроса няма ли да се срещнем поне още веднъж до 01.08.2026, отговорът му беше, че няма никаква нужда, да не се притеснявам, че всичко е наред и следващото ми ходене по лекари и болници ще е чак на 30.07 в Майчин Дом за планиране на операцията (където той няма да присъства).
Ако не се лъжа получих обаждане от кабинета на д-р Цветкова около 20.07. Обадиха ми се, защото д-р Цветкова е искала да ме види и пусне тонове.
Тогава аз звъннах в кабинета на д-р Цонев, за да попитам има ли нужда от допълнителни тонове. Секретарката му ми отвърна, че щом докторът не ме е извикал, значи няма нужда, така аз отмених часа при д-р Цветкова, спокойна, че съм в добри ръце и всичко е наред.
30.07.2026 адът за мен започна. Събуждам се в настроение, все пак ще планирам най-щастливия ден в живота си. Отивам в Майчин Дом в 08:30, както е уговорено, приемат ме около 9 и нещо. Слагат ме на тонове - тонове няма. Местят ме на ехограф, изреждат се 5 акушерки и доктори. По едно време, докато едната си танцува и другите две се смеят на мен ми беше съобщено най-незаинтересовано, че детето ми няма сърдечна дейност. Аз естествено, веднага избухнах в сълзи, имах чувството, че живота за мен приключи при тази констатация. Започнаха да ми повишават тон, естествено реакцията на мен и мъжа ми не беше красива.
Веднага започнах да набирам д-р Цонев, уви аз му нямам, дори личния номер. С мъжа ми започнахме да бягаме към клиниката му (тя се намира точно отстреща), все пак ми беше казал, ако има нещо да отида директно там. Затворено. Хванах си такси към д-р Цветкова, прие ме веднага, за съжаление тя само констатира смъртта на детето ми. Д-р Цонев се свърза с мен, по спомен около 10 часа, за да ми каже, че иска да се видим, но ще може не по-рано от 12:30. В интервала между 10:00 и 12:30 по желание на близките ми, които бяха притеснени вече за моето здраве отидохме до Окръжна болница и АГ. Естествено никой доктор не иска да си слага главата в торбата, заради поет от друг доктор ангажимент и съвета им беше, който ме е поел, той да ме изражда.
12:30- срещам се с д-р Цонев, само, за да ми каже, че съм се скарала точно с шефката на отделението и тя е казала, че аз в тази болница няма да родя. Което за мен е нелепо, при положение, че това не е хотел, а болница. Каза ми как много съжалява, че когато родя ще увие бебето в бял чаршаф и ще ми го даде да си го подържа. Детето, което успях да износя 9 месеца живо и здраво. Доктора каза, че ще отиде до Майчин Дом да говори с нея отново, но не обещава нищо. Аз и близките ми бяхме седнали в Манджера, за да го изчакаме. Върна се след 30-40 минути, за да каже, че Елена Димитрова била непреклонна. На въпроса на майка ми, какво правим тогава, защото дъщеря и е с мъртъв плод в утробата си, д-р Цонев отвърна, че той няма какво да направи и ние трябва да си намерим лекар, който да ме изроди.
Благодарение на д-р Цветкова, мен ме приемат в АГ и в 21:40 родих 2800г 47см доносено момченце, което никога не изплака. Благодаря от цялото си сърце на д-р Цветкова, че беше до мен през цялото време. Благодаря и на д-р Танев, д-р Николов и на целия екип, който ме спаси. Аз лично вярвам, че ако бременността ми беше проследена по различен начин, изходът можеше да бъде друг. За съжаление детето ми няма кой да го върне вече.
Пред NOVA Д-р Атанас Цонев заяви, че при последния преглед нищо не е подсказвало, че има проблем, затова не е назначил по-ранна проверка на тоновете на бебето. "За почти 20-те дни, в които не съм виждал жената, нито съм чувал тя да се е оплаквала от нещо, нито ми е казвала, че нещо не е наред. Предполагам, че спирането на сърдечната дейност е настъпило вследствие на необратимо и остро усложнение, което по никакъв начин не е можело да бъде предотвратено“, каза д-р Цонев. Според лекаря състоянието на плацентата се дължи на тютюнопушене по време на бременността.
