Единственият възрожденски православен храм на територията на София, построен преди освобождението и запазен до наши дни - така слатинчани представят църквата "Свети великомъченик Мина", която се намира в техния район и беше възродена за нов живот.

Патриарх Даниил води службата по случай обновяването на църквата и площите край нея, предава БНТ.

"И радост, похвала и благодарност за всички човеци, които ще идват оттук нататък в този храм. Сърдечно ви благодарим, и на всички дарители, които с малко или с повече средства са допринесли за тази радост, за да може да идваме тук и да можем необезпокоявани от някакъв недостиг или нещо, което ни смущава, да отправяме молитви към Бога - за нас, за семейството ни, за народа ни", каза патриархът.

Молитвите в църквата започват преди повече от век и половина. Тогава хората от село Слатина получили разрешение да изградят свой храм. Законът по онова време не позволявал църквата да надвишава височината на турчин, яздещ кон. Находчивите местни хора обаче издигнали храма на хълм, като по този начин скромната постройка се извисявала над селото.

Годината 1872-ра е изписана в един от камъните, взидан в горната част на църковната стена. На него личат и имената на майсторите от Слатина, участвали в градежа: Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола.

Слатинчани масово помагали за строителството на храма кой с каквото може - с работа, с прекарване на материали или с дарения.

"В самото начало църквата е била посветена на Света Троица. Тук по предание е имало манастир, датиращ от 4-ти век. По-късно през 1943 г. строят Света Троица горе в квартал "Гео Милев", която посвещават също на Света Троица, а този храм го правят "Св. Тарапонти Софийски". Тук пак по предание е бил посечен светията и затова е кръстен на него. През 1950 г. пак му сменяват името, вече на "Св. Мина" и се надяваме вече да не му сменяват името", разказва отец Андон Софиин.

След 9 септември 1944 г. църквата е заключена, разграбена и оставена да се руши. Иконите и стенописите са покрити с боя и вар.

"Иконостасът е възрожденски стил, рисуван, дърворезбован. За съжаление, с течение на времето е бил боядисван четири пъти с блажна боя. Имаме прекрасни стенописи, които и те, за съжаление, 50-те години са били варосани, сега ги открихме. Никой не очакваше да има такива красоти под варта", допълва Софиин.

Под пластовете на забвението символите на силната вяра в храма остават в очакване на по-добри времена.

"90-те години пак отваря, но вече в много по-окаяно състояние. Последните служби са се водили тук през 2010 - 2012. После храмът бил затворен пак поради страх от срутване", каза духовникът.

Свещеникът разказва, че през 2022 г. му дават послушанието той да се грижи за този величествен храм.

"Първо ни трябваха проекти. Идеен проект, работен проект. Това се случи благодарение на архитект Теменужка Герова. Тя се зае с нещата, намери хора, които да направят проектите без пари", пояснява отец Андон Софиин.

Сред инициаторите за ремонта и обновяването на църквата са и библиотекарката Петруна Маринова, Виолета Златанова - правнучка на един от първите строители на храма, както и инженер Спас Вучков. Основен благодетел е професор Цоло Вутов, който прави пълното възстановяване възможно чрез Благотворителна програма "Българските добродетели".

"Радвам се, че самите слатинци си милеят за това, което техните предци са направили с толкова любов и те се опитват да го запазят. Защото църквата е не само за свещенниците, но и на хората. Тя се поддържа от тях", споделя духовникът.

Въпреки че през последната година е свършена много работа, реставрацията на "Свети Мина" продължава. Отстраняването на слоевете боя бавно открива нови части от иконостаса, а стенописите постепенно възвръщат яркостта си.

Отец Андон от своя страна всеки ден отваря вратите на един храм, който се възражда за пореден път в името на доброто, вярата и общото благо.