Регионален исторически музей - Добрич възкресява паметта за Любка Стефанова Бобчева, един от основоположниците на музейното дело в областта, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. Изследовател на делото на Любка Бобчева е музейният специалист Десислава Христова. Тя разказва: "Любка Стефанова Бобчева е един от основоположниците на музейното дело в Добричка област. Тя е родена на 6 февруари 1927 година в Стара Загора. Майка ѝ е учител, а баща ѝ – служител в банка. Завършва гимназия в Русе, а през 1953 г. се дипломира със специалност "История" със специализация по археология в Историческия

факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През 1961 г. защитава дисертация на тема

"Въоръжението в българските земи от VII – XIV в."

По-късно специализира музейно

дело в Чехословакия. През 1957 г. Градският съвет на тогавашния Толбухин (днес Добрич) я кани да изгради музейната експозиция за историята на добруджанския регион. Тя постъпва в музея и след тригодишен упорит труд на събиране и обработка на материалите урежда първата музейна експозиция в град Добрич. Почти едно десетилетие (от 1960 г. до 1969 г.) Любка Бобчева е директор на музея, който постепенно се превръща в един от значимите центрове за проучване на историята и археологията на Южна Добруджа. През 1974 – 1975 г. защитава последователно званието научен сътрудник І и ІІ степен и оглавява научната група в музея. Паралелно с това тя работи за разрастването на музейното дело в цяла Южна Добруджа и взема дейно участие в създаването на Градските исторически музеи в Балчик и в Каварна.

Сред най-големите заслуги на Любка Бобчева е популяризирането на историческото минало на Добрич. Тя отдава цялата си енергия и ентусиазъм за утвърждаването на музейната институция, за издирване, проучване и популяризиране на добруджанското историческо наследство. Любка Бобчева е един от създателите на научноизследователското дружество в добруджанския край, което има за цел активизиране на краезнанието и издаването на научна и научнопопулярна литература.

В резултат на това през 1968 г. излиза монографичният труд "История на град Толбухин", в който Любка Бобчева е един от авторите. Тя е съавтор в още редица книги за добричкия край, като "Нашият град в миналото" (1966), "Толбухински окръг – минало и настояще" (1969), "100 години читалище Йордан Йовков" (1970), поселищни проучвания за Балчик, Тервел, Генерал Тошево и Шабла. Публикува много бройни статии в "Известията на народния музей – Варна", "Музеи и паметници на културата", "Векове" и др. Паралелно с изграждането на музея и муейното дело, Любка Бобчева полага и началото на археологическите проучвания в някогашния Толбухински окръг. През 1963 г. тя проучва Римската баня в Добрич – част от провинциалната вила на римски аристократ, използвана през втората половина на III и първата половина на IV в. От 1965 г. участва в редовните археологически проучвания на нос Калиакра катосъщевременно провежда и спасителни разкопки на средновековни обекти в района.

От 1971 г. ръководи проучването на старобългарското селище в м. Кованлъка край с. Топола, където разкрива голям керамичен център. През 1972 – 1975 г. заедно с Ив. Василчин провежда разкопки на тракийско-гетските некрополи между днешните села Крагулево и Черна. Изследвани са два плоски двуобредни тракийски некропола с над 300 гроба от края на ранната желязна и римската епоха. От 1962 до 1984 г. Любка Бобчева участва в проучването на няколко могилни некропола, принадлежащи на носителите на Ямната култура от ранната и средната бронзова епоха при селата Смолница, Плачи дол, Поручик Гешаново, Жегларци и Орляк.

Актуална и ценна и до днес е книгата ѝ "Археологическа карта на Толбухински окръг" (1974 г.), в която за пръв път е обхванато богатството и разнообразието на паметниците на културата в този регион. Самата Бобчева пише в предговора, че сред основните ѝ цели е да събуди "вниманието и загрижеността на младежите и обществеността към богатото историческо минало на добруджанските селища".

Активен общественик, до края на живота си Люблка Бобчева отстоява идеята, че паметниците на културата са един от ключовите елементи в естетическото възпитание на българина. Тя е председател е на Историческото дружество в Толбухин и е член на Централния Съвет на Българското историческо дружество. Носител е два пъти на орден "Кирил и Методий". Умира на 7 март 1983 година в Добрич след кратко боледуване“.

Жулиета НИКОЛОВА