10:05 / 18.08.2026
0
Съдът в Пловдив пусна на свобода бащата и сина Велеви, задържани при акцията на полицията в неонацисткия клуб "Кръв и чест“. Ивайло Колев, считан за тартор на групировката, остава в ареста с най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража“. Срещу тримата са повдигнати обвинения за проповядване или подбуждане към дискриминация, омраза и насилие, основани на раса, национална принадлежност или сексуална ориентация.
Темата за това защо радикални групи набират все по-голяма популярност сред младите коментират психиатърът Веселин Герев и Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност“ от Центъра за изследване на демокрацията пре bTV. Според Тихомир Безлов големият проблем са радикалните младежки групи, които съществуват от години.
"Не бих казал, че са все повече, но има една традиция. В Пловдив, например, въпросната "Кръв и чест“ се появи публично от 2001 година. Тогава имаше редица инциденти, включително наръгване с тръба на един ромски младеж. Имаше опит да се регистрира политическа партия, националистическа, 2012-2013 г.“, посочи той. По думите му една от причините за проблема е, че определени групи и мрежи са известни на институциите, но периодично остават без внимание.
"Очевидно тази група, тази мрежа е известна, но така периодично е била оставена без внимание“, казва още Безлов. Той отбеляза, че през годините е имало различни информационни поводи за съществуването на подобни групи в България – във Враца, Плевен, София и други места. Според него обаче при повдигането на обвинения фокусът обикновено пада върху конкретното насилие, а не върху престъпленията от омраза.
"Но някак си, когато се стигне до повдигане на обвинения, обикновено фокусът е върху съответното насилие. Дали ще е пребиване на някого, дали ще е включително наръгване. И някак си фокусът е криминалното престъпление и избягване на темата престъпления от омраза“, коментира той.
Безлов свърза темата и с тежкия инцидент на Младежкия хълм в Пловдив, в който загина 37-годишният Георги Кузев , като изрази надежда случаят да доведе до по-голямо внимание към радикалните младежки групи и насилието.
Той беше попитан дали според него има подценяване от страна на институциите, МВР и службите за сигурност, което позволява на подобни организации да съществуват и да развиват дейност. "Не мога да преценя дали действително са подценявани, но при всички положения не се работи системно и периодично темата изчезва“, отговори Безлов.
"Аз бих могъл да говоря за психологическия аспект и за психопатологията в случая“, каза психиатърът Веселин Герев. "Не е задължително младите хора, които се присъединяват към подобни групи, да са запознати в дълбочина с идеологията, чиито символи използват".
"Аз съм далеч от идеята, че тези младежи са наясно с националсоциалистическата идеология, чиито символи красят техните помещения. Те са далеч от всичко това“, посочи психиатърът.
Според Герев екстремните и екстремистките групи могат да запълнят емоционален дефицит у младите хора. "По-скоро тези групи, екстремни или екстремистки, целят да запълнят една голяма душевна празнота в съзнанието на тези хора. На първо място това е голямата емоционална и емпатична празнота, която се оформя в техните семейства“, обясни той.
Герев посочи като фактор и отношенията в семейството. "Това са самотни родители, които трудно се справят с желанията и с волята на своите деца, които, въпреки че подават сигнали към институциите, тук съм абсолютно съгласен, те не взимат никакви мерки“, каза психиатърът.
В конкретния случай с "Кръв и чест“ има и родител, за когото се смята, че участва в организацията заедно със сина си. "Да, разбира се, трябва да има един водач, около когото да се сформира групата. И там, където се дава личен пример от родителя, разбира се, това поощрява някак си действията на наследника“, коментира Герев.
"В тези семейства няма разбирателство, в повечето случаи се живее под различни форми на домашно насилие - или вербално, или физически. Не се говори с подрастващите. И в един момент те намират една такава среда, където могат да получат поле за изява“, каза той.
Според Герев в тези групи младите хора могат да се почувстват разбрани и да възприемат участието си като обществено полезно. "И на практика да бъдат разбрани, а и да участват в нещо, в кавички, разбира се, обществено полезно. Което е да се прочисти обществото от тези хора с различни мисли, ориентация и нагласи“, допълни той.
На въпрос колко е кратък пътят от теорията и идеологията до реалните действия и проявата на насилие и агресия Герев заяви, че определени личностни характеристики имат значение.
"Ако човек няма заложено в себе си чувството за импулсивна агресия, ако няма заложено в себе си чувството за тормоз над останалите членове на обществото, няма да отиде и да се занимава изобщо с такава група - колкото и да му бъде това проповядвано“, каза психиатърът.
