Еркеч е прабългарска дума и означава "водач" или "воин". Това каза за "Фокус" проф. Петър Куцаров, автор на книгата "Неразгаданият феномен Еркеч". Той е преподавател, доктор на историческите науки, професор, дипломат от кариерата и пълномощен министър. Има публикувани 8 книги и над 200 статии, проявява силен изследователски интерес по темите Еркеч и България в руските секретни архиви.

Историята на Еркеч, обясни професорът, е 15-вековна и е пряко свързана с Първата българска държава и управлението на хан Аспарух.

"Ергеч е старото име на село Козичино в община Поморие. То е преименувано през 1934 година. Смятало се е, че Еркеч е турска дума, но тя всъщност е прабългарска и означава "водач" или "воин". Хората, дошли по тези земи, са се преселили много преди да дойдат турците. Днес обаче често проявяваме способността да обясняваме всички думи с турски език", посочи професорът.

Оказва се, че не само тази дума е с такъв произход, но в диалекта на еркечани днес можем да открием всички прабългарски думи, установени от науката до момента. "Постоянно търсим останки от прабългарското, а Еркеч е типичен пример, че то е около нас, но не го забелязваме. Селото е установено още по време на основаването на Първата българска държава. Аспарух е гледал напред и е осъзнал, че трябва, че по важните места на землището да се осигури гранична стража. Всъщност еркечани са били натоварени със задачата да пазят двата погранични прохода – Хемските порти и Бяла ряка. Селото е по средата – намира се на отстояние от 8 км и от двата прохода. Възикването на Еркеч отнасяме точно по времето на Аспарух", заяви професорът.  

Той обясни, че еркечани са образували 60 "вайковски" села, които съществуват и до днес – в Бургаска, Варненска и Добричка области. "Това е по сведения на проф. Любомир Милетич, който нарича еркечани много добри колонизатори. Селата са наречени "вайковски" заради наставката "-ва", която често използват в говора си", обясни той. 

През годините еркечани успяват да съхранят оригиналните обичаи като Лазаруване, Коледуване, Петльовден и други. Тяхното самобитно народно творчество е известно като "Еркечки фолклор". Най-любопитната от традициите – Голямо Лазари, предстои тази неделя, на 9 април, в Козичино.

Книгата "Неразгаданият феномен Еркеч" ще бъде представена в Културен център "Морско казино" в Бургас от 17.30 часа тази вечер. Входът е свободен.