Като много интересна определени стопанската година проф. Иван Киряков, специалист от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, интересна както за земеделската наука, така и за самите производители, предаде репортер на "Фокус". Според специалиста приликите, но само до известна степен, са с 2020 г. Продължителната, топла и почти без валежи есен е накарала добруджанските производители да изместят сеитбата. Любопитен факт е, че най-зле изглеждащите в началото на пролетта полета с посеви в региона сега са в най-добро състояние. Зимният запас от влага в почвата е бил доста критичен.

Високите температури през зимата са причина зърнено-житните култура почти да не бъдат в покой. Топлият сезон е довел до появата на някои болести, като септориоза, кафява ръжда още през есента, много листни въшки (особено царевичната). Това обаче е довело до така нареченото ечемичено вджуджаване, силно изразено при ечемика и при доста от посевите с пшеница. Случва се рядко.

Ниските температури в края на пролетта също са се оказали предизвикателство, според специалиста. Те са довели до стресиране на пшеницата както през 2020 г. и поява на жълта ръжда въпреки третирането с препарати за растителна защита. Падналите през последните две седмици дъждове са много благоприятни за зърнено-житните култури, но от тук нататък е добре да не вали, защото пшеницата преминава към зреене, отбеляза проф. Киряков. Има обаче и райони в Добруджа, като Шабленския, Каварненския и Балчишкия, където засушаването е силно изразено. "Това неимоверно ще окаже влияние върху продуктивността", коментира специалистът. 

Прогнозите на този етап са, тъй като има около 20 дни до началото на жътвата, че ще има полета с добиви от пшеница около 900 кг/дка. Но ще има и места с едва около 450 кг/дка в най-добрия случай. Средно за Добруджа се очакват около 500 кг/дка. 

Площите с пшеница и ечемик по данни на ОД "Земеделие" в Добрич са около 1 200 000 дка. Само с ечемик - около 60 000 дка. Съветът към земеделските производители е да разпределят риска и да разчитат на българска селекция от семена поне 20%, защото тя е разработена от наши институти и гарантира при неблагоприятни условия за нашите райони. Рискът при ползване на чужди селекции семена е значително по-голям и примери за това вече има в Приморска Добруджа и района на Генерал Тошево. 

Жулиета НИКОЛОВА