Продължават археологическите разкопки на нос Калиакра, догодина ще бъде отбелязан 20-годишен юбилей от началото на проучвателната дейност. Това съобщи доц. д-р Бони Петрунова, ръководител на експедициите там от 2004 г. и директор на Националния исторически музей (НИМ), предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. Доц. Петрунова подчерта, че от 2017 г. има доста успешни резултати на този археологически обект. Всяка година най-атрактивните находки от предходния сезон биват излагани в изложба в Каварна. Такава изложба с артефакти, открити от археолозите миналото лято, предстои този месец, съобщи специалистът. Тази година археологическият сезон се е забавил заради политическите процеси в страната.

Все още договорите за научната работа на нос Калиакра не са подписани в Министерство на културата, каза доц. Петрунова, но археолозите са вече на обекта. Одобрени за финансиране са между 140 и 150 проекта от 3 различни групи. Нос Калиакра като археологически обект попада в групата на най-представителните обекти. В нея влизат градове, не само средновековни, резервати, обекти с национално и световно значение. Общата сума за проекта на нос Калиакра не е увеличена от миналогодишната, отбеляза доц. Петрунова.

Тя допълни, че екипът й работи изключително плодотворно с Историческия музей в Каварна. Това лято ще продължат проучванията в сектора, оказал се много богат и интересен, изучаван от 2017 г. насам. Там беше открита от археолозите нефритена катарама от династията Мин от XIII век, предизвикала, по думите на доц. Петрунова, възхищение и удивление сред членовете на делегация от Китай, която е била на посещение в НИМ. Следва поредица от открития в този сектор през годините, която доказва, че мястото е важно и ценно за археолозите - съкровище, познато като "татарската плячка“ (гърне със златни предмети), намерено под пода на опожарената сграда, на което доц. Бони Петрунова посвети книга; гроб, богат и съдържащ изключително много информация, като най-ценното в него е златен пръстен с надпис: "Георги управител на Калиакра“. На тази находка е посветена книга, чиито автори са доц. д-р Бони Петрунова, нейният сътрудник Росен Пеевски, магистър по археология, и великолепният изследовател по тъкани д-р Иван Чокоев. Благодарение на неговите анализи е установено с какво е бил облечен Георги, което доказва, че е бил представител на аристокрацията от XIV век и не е случаен обитател на Калиакра.

Доц. Петрунова отбеляза, че НИМ работи по една малко известна, но много добра българска програма "ИНФРАМАТ“, която отпуска пари за научни изследвания и апаратура. По тази програма е изследван съставът на златото на пръстена на Георги. По думите на специалиста, този пръстен е по-красив и под-добре изработен от Калояновия пръстен. Сред най-любопитните хипотези е тази, че Георги най-вероятно е или син на дъщерята на Добротица, готвен от него да наследи престола на Калиакра, или Георги е син на големия брат Балик (другите двама са Добротица и Теодор). Специалисти и любопитни читатели могат да открият всички хипотези и аргументи за това кой е положен в гроба в новата книга "Георги. Един неизвестен аристократ от Калиакра“.

Жулиета НИКОЛОВА