Забраната за внос на украинско зърно у нас е в ущърб основно на преработвателите на слънчоглед. Това е така, защото те имат нужда от внос, за да уплътнят производствените мощности, в които са инвестирали през последните години, заяви за "Фокус" Георги Койнов, финансов директор на едно от най-големите предприятия за производство на сурово слънчогледово масло. Той бе категоричен и, че България има много голям капацитет за преработка на слънчоглед. Затова и в страната са необходими допълнителни количества, освен тези, които се произвеждат тук.

"В тази стопанска година от началото на септември 2022-а земеделците взеха решение да задържат голяма част от стоката в очакване на по-високи цени. Това, разбира се, е тяхно право и ние уважаваме тяхното решение, но в такава ситуация преработвателите нямат достъп до суровина, затова те са принудени да направят внос, с който да осигурят количества слънчоглед, за да могат заводите да функционират без прекъсване. Това е причината, поради която този внос е необходим на индустрията и мярката за спирането му означава, че липсата на суровина довежда до спиране на заводите, респективно освобождаване на хората и най-вероятно фалити за част от участниците в този пазар", обясни още Койнов.

Той коментира и, че в момента у нас има достатъчно слънчоглед, който да обезпечи вътрешната консумация. Недостиг на олио в краткосрочен план не се очаква.

"Но ако тази мярка продължи в дългосрочен план, тогава със сигурност ще имаме проблем", казва още производителят.

За цената той обясни, че в момента тон български слънчоглед струва колкото тон украински. Това е така, защото тя не се определят от земеделците, а от международния пазар.

По думите му, производителите не готвят протести.

"Ние смятаме, че сме длъжни да обясним каква е нашата позиция, за да могат всички да са на ясно с реалността и нуждите на индустрията. Също, за нас е важно и да покажем, че тази индустрия създава работа за над 10 хиляди човека, всички разходи за преработка на слънчоглед са на практика суми, които остават в държавата - те са свързани със заплати, разходи за електроенергия, социални осигуровки. Цялата добавена стойност също остава в държавата и в този ред на мисли смятаме, че тази мярка трябва да бъде преустановена, за да се даде възможност на индустрията да работи в пълен капацитет", пояснява Георги Койнов.

Луиза ТРАНЧЕВА