На 25 декември християнският свят чества Рождество Христово – един от най-светлите и почитани празници в църковния календар. По този повод в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в периода от 24 до 28 декември, като централните празнични служби ще се състоят в Патриаршеската катедрала Свети Александър Невски в София.

На 24 декември, Бъдни вечер, от 9:30 часа ще бъде отслужена Василиева света литургия. В 18:00 часа ще започне празнично всенощно бдение, възглавено от Българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на Българската православна църква.

На 25 декември, в деня на Рождество Христово, в 9:00 часа ще се състои тържественото посрещане на Българския патриарх Даниил, а в 9:30 часа ще започне празничната Златоустова света литургия.

В празничното богослужение ще прозвучат традиционните църковни песнопения на Рождество Христово. Сред тях е тропарът на празника:

"Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него онези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!“

Ще бъде изпълнен и кондакът на празника:

"Девицата днес ражда Свръхестествения,

и земята поднася на Непристъпния пещера;

Ангелите с пастирите славословят,

а мъдреците със звездата пътешестват –

понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.“

Рождество Христово е празник с дълбока история и богословско значение. В ранното християнство той не е имал фиксирана дата и дълго време е бил свързван с Богоявление. Постепенно празникът се утвърждава в различните християнски центрове – в Рим през IV век, в Константинопол по времето на свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст, а по-късно и в Александрия и Палестина. Арменската църква и до днес празнува Рождество Христово на 6 януари.

Евангелският разказ за раждането на Спасителя разкрива смирението, с което Божият Син идва в света. Иисус Христос се ражда в пещера край Витлеем, в бедна и скромна обстановка, далеч от земна слава и величие. Именно това смирение е в центъра на празника и на християнското послание.

Бъдни вечер е ден на духовна подготовка чрез пост, молитва и покаяние. Традицията повелява трапезата да бъде постна, домът да се прекадява с тамян и семейството да се събере в молитва в очакване на Христовото Рождество.

Символиката на празника е богато отразена и в иконата на Рождество Христово. В центъра е Младенецът Христос, положен в ясла, като знак за смирението Му и предобраз на Неговата саможертва. До Него са животните, които символизират участието на цялото творение в събитието. Божията майка е изобразена като най-централния човешки образ, изпълнена със страхопочитание и любов. Свети Йосиф стои встрани, замислен и смирен пред тайната на въплъщението. Влъхвите с дарове свидетелстват, че Христос идва за всички народи, а ангелите и пастирите обединяват небесния и земния свят. Звездата над пещерата символизира Божията благодат и светлината, която озарява света с раждането на Спасителя.